През целия си живот Януш Корчак е убеден, че педагогиката е наука не за детето, а за човека като цяло. Че ако се вгледаме в себе си, ако открием истинския си аз, ако преоткрием моралните си ценности и добродетели, тогава няма да има нищо по-лесно от това да разбираме своите деца.

“Ако не преклонение, поне уважение изпитвайте към чистото, ясно, непорочно, свято детство”


1. Не очаквай детето ти да бъде като теб или да бъде такова, каквото ти искаш. Помогни му да стане не като теб, а да бъде себе си.

2. Не изисквай от детето си да плати за всичко, което ти си направил за него. Ти си му дал живот, как може да ти се отблагодари? То ще даде живот на друг, той - на трети и така... Това е необратимият закон на благодарността.

3. Не си изливай своите обиди върху детето, за да не ядеш на стари години горчив хляб. Понеже каквото посееш, това и ще поникне.

4. Не се отнасяй към неговите проблеми високомерно. Всекиму е даден живот според силите и бъди сигурен, че неговият живот не е по-малко тежък, отколкото твоят, а може би дори е по-тежък, тъй като то няма опит.

5. Не го унижавай!

6. Не забравяй, че най-важните срещи за човека са срещите с неговите деца. Обръщай им повече внимание - никога не можем да знаем, кого срещаме в детето си.

7. Не се измъчвай, че не можеш да направиш нещо за детето си. Измъчвай се, ако можеш, но не го правиш. Помни, че за детето е направено малко, ако не е направено всичко.

8. Детето не е тиранин, който завладява целия ти живот, не е само плод на плътта и кръвта. Това е скъпоценна чаша, която животът ти е дал да пазиш и да развиваш творческия огън в него. Това е разкрепостената любов на майката и бащата, които отглеждат не "нашето" или "своето" дете, а душа, която им е дадена на съхранение.

9. Умей да обичаш чуждото дете. Никога не прави на чуждото дете това, което не би искал да правят на твоето.

10. Обичай детето си и когато то е неталантливо, неудачник, когато е вече възрастен човек. Общувайки с него, радвай се, защото детето е празник, докато е с теб.


Зад псевдонимът Януш Корчак се крие името на Хенри Голдшмит - детски писател, педиатър и педагог от еврейски произход. Активно работещ за признаване правата на децата и пълното им равноправие. Роден е през 1878 г във Варшава, ръководи сиропиталище „Нашият дом” в продължение на 30 години (1912–1942). Умира в газовите камери на концлагера "Треблика" заедно със своите 192 възпитаници на 5 август 1942 г по негово желание, въпреки възможността да се спаси.