Днес четките и пастите за зъби имат уникално разнообразие, но трябва да знаем, че за красивата усмивка хората са се безпокоили още в дълбока древност.

В ранната история на еволюцията на четката за зъби от 3500 г.пр.Хр. има сведения, че вавилонците дъвчели клечки, за да почистват зъбите си. Древните гърци и римляни пък, използвали примитивни варианти на клечките за зъби. С времето тези клечки стигнали големината на молив, чийто край бил развлакнен като груба четка за рисуване. Странно е, но някои местни жители на Австралия и Африка все още използват тези клечки за дъвчене, а напоследък на запад ползването им се възобновява. Литературни китайски източници показват използването на подобна клечка в Китай около 1600 г.пр.Хр.

Първенци и в най-близкия първообраз на познатата ни днес четка за зъби с косми, се оказват пак китайците, сведение за което е открито около 1600 г.сл.Хр. Тя представлявала снопче от острата зимна четина на сибирската свиня, завързано здраво, за върха на дръжка направена от бамбук или кост. Изумително е, че въпреки тази иновация китайците са смятали, че разрушаването на зъбите се причинява от бели зъбни червеи с черни глави, които се виждат след изваждане на зъба.
Около 1780 година се появила първата четка за зъби, нейн баща бил Уилям Адис от Англия. Дръжката била направена от кост на говеда, а космите – конски или от глиган, били захванати в ръчно пробити дупки. Потомците на Адис развили бизнеса и към 1800 година четките вече се използвали в Европа и Япония. Масово четката за зъби започва да се произвежда в Щатите през 1885 година.

Естествените косми на четките за зъби били заменени със синтетични през 1938, а 21 години по късно се появила и първата електрическа четка за зъби.

За „паста за зъби” се споменава пък още в творбите на Иберик от 1550 г.пр.Хр като са описани най-различни комбинации от смола, мед и различни растения. Китайците пък използвали соли и мускус. Известни с култа си към красотата гърци използвали най-различни пасти от раковина, корали, талк, пемза, животински нокти. Често тези продукти увреждали повече зъбите поради абразивните си свойства.

Хората през Средновековието пък не предавали такова значение на зъбната хигиена, защото се възприемало като грижа за тялото за сметка на душата.
Като паста за зъби римляните пък използвали човешка урина. Изобщо до XVIII в. урината била съставка на много зъбни препарати, защото съдържащия се в нея амоняк почиствал и избелвал зъбите.

Масовото производство на паста за зъби започва през 70-те години на XIX в.в Америка.
Хвърляйки поглед назад в историята на устната хигиена, се натъкнахме на всякакви изобретателности и не дотам приятни методи за почистване на зъбите. Остава ни да благодарим за прогреса