Мислили ли сте си, давали ли сте си сметка, че всяко пътуване и желана дестинация е, разбира се, приключение, но и Ваша характеристика: разточителен ли съм, нервен, по-скромен, суетен, спокоен, ненаситен, вглъбен, а може би приказлив и/ли ахроматичен...

Периодът през годината, в който отсъстваме от работа по наше планирано желание наричаме „отпуска” = отпускаме, разхлабваме (юларчето :), издишваме свободно, дни наред. Страхотно е, ако този процес се случва и съпреживява извън и далеч от обичайното ни местообитание. Мнозина от нас предпочитат популярни, изпитани от други или от нас самите, наситени с атракции и изкушения (не само за децата) места: курорти, затворени селища, ол-инклузив хотели... По-удобно, по-изгодно и практично ли е така? – нямам представа какъв е точният отговор.

Заминавайки нанякъде, целиш да опознаещ локацията и/ли просто да се насладиш на мига... Непременно да разказваш (със самочувствието на изпечен турист) на близки и приятели за преживяното – или пък да го запазите само за Вас самия и човека, с когото сте преживяли незабравимата емоция...

Напоследък все повече мои познати заминават, официално изречено, „на море” – а остават до края на престоя си все в зоната на хотелския басейн и, ако все пак видят морето, така и не го усещат, не се потапят в необятността му, не го осъзнават...

Ако има грам добра лудост и приключенски дух в сърцето Ви, непременно покажете на себе си и на децата си безлюдни плажове (все още могат да се открият такива) и планински възвишения, от които дъхът ни спира; опитайте вкуса на собственоръчно наловените миди, риба, билки, диви плодове, а и почистете заедно уж случайно оставеното от други, набедени за почитатели на природните красоти (за които пикникът е хапване+ пийване=забоклучаване).

Пожелавам на всички ни страхотно лято, здраве и невероятни емоции – заедно с онези, които обичате.