"Баба и дядо се скарали и сърдитата баба решила да накаже дядото като не му говори. На другия ден дядото напълно забравил за снощната караница, но бабата сърдито не продумвала и дума. Какво ли не правил дядото, но не могъл да промени настроението на жена си и тя все така сърдито мълчала. Накрая той започнал да рови по шкафовете и чекмеджетата. Бабата го гледала, гледала, но накрая не издържала и го попитала:
- Какво ровиш там стар глупако! - троснала се бабата.
- Слава Богу, намерих го - ухилил се дядото.
- Твоят глас! - казал мило дядото..."