Заземяване - да ходим боси

Hera.bg

Теодора Петкова
В началото на 90-те години на миналия век Клинтън Обер, след серия от здравословни проблеми, свързани със семейството му и самия него, решава да обърне хода на дотогавашното си съществуване и да посвети изцяло живота си на търсения, свързани с биоелектрическата връзка на хората със земята.

Преодолявайки поредица от празни погледи и подозрително отношение от страна на учени от различни области, през 2001 г., Клинтън Обер среща кардиолога Стив Синатра, който го насърчава да продължи с опитите си и най-вече да ги съсредоточи върху възпалителните процеси, които могат да бъдат излекувани, благодарение на възстановяването на връзката на човешкото тяло със земната повърхност. Не след дълго се появява и книгата “Заземяването: Най-важното откритие за здравето на всички времена?”, написана от Обер и Синатра съвместно с Мартин Зукер.

Трудът им представя емпирични доказателства, както и разяснения около концепцията за електрическата връзка на човека със земята. Целта на авторите е да преведат на езика на науката нещо, което нашите предци интуитивно са следвали и от което днешната цивилизация все повече се отдалечава.

В рамките на изследването си, те използват метафората, според която планетата Земя може да бъде разглеждана като огромна батерия. По думите им - гигантска “батерия, която непрекъснато се зарежда от слънчево лъчение, гръмотевици и топлина от ядрото на земята.”

Да слезем на земята (Заземяването)

Земята изобилства от естествена енергия, с която всяко живо същество има контакт и от която човекът има нужда, за да протичат нормално процесите в организма му. От една страна планетата ни се зарежда със свободни електрони от естествени феномeни. От друга страна тялото ни е съставено в голямата си част от минерали и вода - и двете отличен проводник на електричество (свободни електрони). Събрани заедно, те са всъщност двете страни на една монета - Заземяването.

Когато кожата ни докосва повърхността на земята, свободните електрони се насочват към тялото ни към местата където има дефицит на електрони, а именно при свободните радикали. По този начин последните биват неутрализирани и това намалява и дори спира процесите на хронични възпаления.

До преди няколко стотин години нашите предци са живеели в пряк контакт с повърхността на земята. Вървели са боси, спали са в почти директен контакт със земната повърност, използвайки постелки от естествени материали - проводници. За разлика от тях обаче днешното общество съществува далеч от корените си, на повдигнати, пълни с изолиращи материали, легла, върху подметки гума, която също е изолираща. Накратко развитите общества са загубили връзката със земята - буквално.

И без помощта на строги научни определения древните са били наясно със силата на Майката Земя.
В китайската традиция Чи е енергията, която протича през вселената и изпълва нейните части.
Еквивалентът й в Аюрведа и Йога е живителната сила прана.
В Древна Гърция митът за Антей разказва за героя, който бил непобедим, стига стъпалата му да останат в контакт със земята, откъдето той черпел силите си.
Липсващото звено

Така както тялото ни се нуждае от витамин D, организмът ни има нужда и от витамин G. Този витамин няма как да си го произведем, може да ни го даде само Гея - майката земя. Всъщност,съвпадението с първата буква на Гея е случайно, G е първата буква в думата заземяване на английски (grounding), от която е изкован терминът витамин G. Връзката със земята може да се окаже онзи липсващ елемент във формулата на пълноценното съществуване, в което сме заредени напълно, а не “приветстваме” от време на време.

Ходенето, стоенето, седенето, лежането бос, свързан със земята, ни включва в обмена на телурични токове и ни прави част от Глобалната атмосферна електрическа верига. По този начин ние се връщаме към природата и отдаваме на тялото си така нужните му свободни електрони, които да неутрализират всички онези свободни радикали, натрупани по различни причини в организма ни.

Безспорно, най-големият възможен източник на такива електрони е точно под краката ни, но с едно уточнение. Под босите ни крака. Въпреки, че съществуват много уреди и приспособления за заземяване (основани на същия принцип, на който са заземени уредите в домакинството, например), не е задължително връзката ни със земята да преминава през тях.

Всеки само може да изпита ефекта като походи бос, на земя, асфалт, кал - където това позволява. Така като за начало ще събудим и активизираме множеството тактилни рецептори на босите си крака, чрез които възприемаме информацията от външния свят и които едва ли съществуват без цел.

Колкото по често се обръщаме към природата боси, толкова по-добре за тялото ни. Авторите на “Earthing: The Most Important Health Discovery Ever?” отчитат следните положителни ефекти от заземяването:

намалява хроничната болка

подобрява съня

увеличава енергията

намалява стреса и спомага за спокойствието в тялото, като успокоява нервната система

нормализира естествените ни биологични ритми

ускорява оздравителните процеси

предпазва тялото от потенциално вредни за здравето електромагнитни полета

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=2658