Може би едно от трудните неща в живота ни е да се справим с гнева. А когато той се отнася до нашите деца, положението е още по-сложно. Детската агресия е безкрайна тема, по която неведнъж сме разсъждавали, най вече ние, майките. За жалост и аз съм една от онези майки, които непрекъснато се сблъскват с детския яд, предизвикан от незначителни обстоятелства. Дъщеря ми изпада в гняв, дори, когато не успее да си облече якето или да си обуе чорапите. Дърпа и се нервира или започва направо да плаче. Но “сагата” не свършва до тук. Напоследък се сблъсквам и с думички като “ти си лоша”, дори посягане да удари с ръчичка, когато някой нещо не и угоди. И това не малко ме безпокои, както би тревожело всяка майка на моето място, особено, когато този гняв е демонстриран на публични места. Оказва се, обаче, че “синдромът на гневните деца” е често срещано “явление”, което, за щастие, често е от ден до пладне. Ето и какво мислят психолозите по въпроса:

Сам по себе си гневът не е нито лошо, нито добро чувство. Той, обаче е нещо, което сме длъжни да се научим да владеем, защото не рядко преминава границите на разума.

Причини за детския гняв:
- глад, умора, недоспиване, досада;
- ниско самочувствие;
- оскърбление;
- несправедливост;
- липса на умения;

Прояви на гняв:
- чрез удряне, ритане, хвърляне на храна и предмети, самонаказване с удряне на главата в стената
- чрез дразнене, плач, обидни думи, заплахи
- чрез психологически фрази като “няма да ям, докато не умра”


Възраст на гнева:

До една година- никога не удряйте детето, ако още отсега проявява гневни изблици. Отвличайте вниманието с играчки и занимавки. Този период е лесен за преодоляване на това все още неосъзнато чувство, тъй като децата забравят бързо.

Между една и две години- в тази година положението не е много по-различно. Обикновено тук започват първите прояви на яд. Обяснявайте му защо сте постъпили така, като например, не сте му купили шоколад. Заместете шоколада със солети с шарена опаковка. След пет минути няма да има и помен от ядосване.

След две години- тук психолозите съветват да прилагаме дребни наказания в случай на прекомерна “употреба” на гнева. Ако оставите малчугана за пет минути сам в стаята му или изправен до стената, е почти сигурно, че ще имате резултат. Детето трябва да започне да се учи, че това чувство има последствия. Като за начало може да започнете с безразличие към поведението му и след това постепенно да налагате правила. Грубото поведение в този период може да бъде продиктувано и от липса на внимание, затова заделяйте време за игри с дребосъка ви поне по час на ден. Това определено ще му е от полза.

Между три и шест години- вече можем и трябва да обясняваме колко лошо е такова поведение и какви последици може да има. След четири годишна възраст е необходимо да учим децата си да говорят за чувствата си и какво ги е предизвикало. Около петата година малчуганите започват да придобиват съзнание, което им “казва” кое е добро и кое е лошо.

Над шест годишна възраст- децата вече са наясно, че действията им имат и последствия. Ако продължавате да се сблъсквате с твърде чести прояви на гняв, може да обясните, че това държание предизвиква страх у другите и ги отблъсква. Оставяйте порасналия дребосък да се успокои сам. Понякога това също е много добър вариант, вместо да се опитвате да спрете и укротите гнева. Така може да го потиснете, което определено не е добро решение и е главна причина за по-късната поява на комплекси. И, макар и да мислите, че вашето съкровище вече е голямо, не забравяйте за поощренията. Всяко едно мило и любезно поведение, трябва да бъде забелязвано и отбелязвано от вас.

В помощ на гнева или какво можем да направим винаги

Да запазим самообладание и спокойствие, да проявим разбиране и любов. Негативизмът, породен от яд, никога не може да бъде победен с гняв и от наша страна. Така само бива увеличен.

Да говорим спокойно и нежно с детето, след като премине избликът на гняв. Дори да не иска да ни чуе, след известно време, когато само се успокои, то ще “оцени” нашето разбиране и загриженост.

Да го извадим от ситуацията, разсейвайки го. Децата са деца- новото и непознатото винаги им помага да забравят старите “проблеми”.

И най важното, което трябва да повторим отново - да запомним едно правило, на което трябва да научим не само децата си, а и нас самите - че не можем да владеем чувството, но можем да контролираме начина, по който реагираме!