От няколко години в България, под общия знаменател на здравословното и полезно хранене, все по-често се говори за различни древни сортове пшеница. Тези житни култури се връщат и са добре дошли на трапезата на хората, които търсят естествената храна, свободна от генни модификации и отглеждана без пестициди.

Два от тях са лимецът и спелтата, които в някои източници неправилно се използват еднозначно. Това не са алтернативни имена на една и съща житна култура, а две различни разновидности на пшеницата. Лимецът е културният вид на дивата пшеница Triticum boeoticum, а макар и още не съвсем изяснен, произходът на спелтата отвежда назад към връзката й с двузърнестия лимец и някои други стари сортове.


ЛИМЕЦЪТ

Лимецът (Triticum monococcum) - опитоменият вид диво жито, се нарича още айнкорн. Към него хората се обръщат и с митични определения като – „последната храна на Христос“, „храната лекарство“ и много други определения, които сами по себе си говорят за полезността му. Това е наистина уникален растителен вид, който се счита за една от най-древните култури, успяла да се запази в първоначалния си вид през хилядолетията.

Насажденията от лимец не се нуждаят от пестициди и обогатители, за разлика от своите хибридни събратя – днешните сортове пшеница. В биологичното производство лимецът е предпочитана и търсена култура, лесна за отглеждане, некапризна на почва и климат и естествено устойчива към вредители. Благодарение на многото си преимущества и по отношение на хранителен състав, интересът към лимеца става все по-голям.



Този древен сорт жито се счита са отличен антиоксидант и за полезен източник на белтъчини и минерали. Културата има високо съдържание на витамин А, бета каротин, желязо, и фосфор. Според изследванията, калориите и хранителните вещества в 100 гр хляб от лимец, могат да се набавят от цели 400 грама хляб от хибридна пшеница, като по хранителни свойства предимството определено е на страната на хляба от лимец. Друг основен плюс на лимеца е, че той почти не съдържа глутен.

Лимецът може да се ползва като добавка или заместител на по-масовото жито, както и като основна съставка в различни ястия – пълнени чушки, хумус, ашуре, пилаф, салати (сварен или покълнал).

В сравнение със съвременните сортове пшеница, лимецът има:

2 пъти по-високо съдържание на витамин А

3-4 пъти повече бета-каротин

3-4 пъти повече лутеин

4-5 пъти повече рибофлавин