Г-да народни представители,
Вие знаете ли какво е урбазон?

Вие виждали ли сте колабиращи и посинели деца в интензивно отделение, които се борят за глътка въздух?

Вие виждали ли сте сълзите на майките, които се молят детето им да започне да диша?

Пиша това със сълзи на очи и ми е мъчно, жалко и грозно, че се налага да го пиша. Срам ме е, че се опитвам да отглеждам децата си по подобаващ начин, да ги направя умни и грамотни. Аз не си водя децата по ресторанти и заведения. Те си имат други интелектуални занимания. Но искам да мога да кажа на децата си, че се гордея с България и българското правителство. Сега за съжаление не мога да го кажа.

Моля ви от все сърце, не връщайте стария режим. Не се подлагайте на лобистки натиск.

Ако навремето Левски се е водел от икономически интереси, нямаше да бъде Левски. Ако навремето чипровските католици са мислели за себе си, нямало е да има чипровско въстание. Но точно защото са мислели за себе си, са действали по съвест и са гонели идеали. Защото те са съзнавали, че животът не е само тук и сега, че трябва след години поколенията да се гордеят с тях.

Аз искам да се гордеем с вас. Не отменяйте забраната!

Благодаря на всички, които ще отделят от времето си да прочетат това писмо. Благодаря, ако се вслушате в думите.

И още нещо - думата памет идва от па-мент. "Па" е частица, която е означавала "след". Обяснението на думата е, че паметта е това, което остава след мисълта. Помислете добре каква памет искате да оставите след себе си.

С надежда за добра България,
Една майка