Неминуемо в една връзка идва момент, в който искри прехвърчат, но не от любов, а от необходимостта партньорите да съвместят различията си и да ги подредят в общия си дом. Това определено поражда напрежение в двойката, особено когато години наред са свикнали да живеят сами със своите вещи и в собственото лично пространство.

Със собствените навици, разхвърляност или маниакална подреденост, със собствения си биологичен ритъм, с едночасовия си престой в банята, след който топла вода не остава за другия... с хранителния си режим, срещи с приятели или хоби... списъкът е внушителен. Когато си обвързан, винаги мислиш за ДВАМА.


Но, ако за привичките с чисто битов характер, нагаждането не е толкова невъзможно, то има няколко точки от списъка, които може да ви създадат сериозни проблеми:

Необходимостта от близост/ изразяване на близостта. В някои двойки съществува хармония в това отношение и никой не се чувства притиснат от другия, но ако жаждата за внимание на един от двамата, е „в повече“, това ограничава половинката му. Най-често жената е в ролята на нуждаещата се от повече израз на чувствата и съвместни занимания. В това време мъжът обаче може да иска да остане насаме със себе си, с книга, филм, компютър или някаква друга дейност, която да извършва сам и се пита защо жената не направи същото, вместо да се сърди и повтаря: „Ти не ме обичаш вече“...

Да бъдем заедно е прекрасно, но понякога можем да сме едновременно и заедно, и отделно. Не е нужно връзката да ни лишава от нещата, които обичаме да правим и все още можем да продължим да ги правим. Разбира се, без трайно да пренебрегваме партньора. Много двойки правят грешката да се изолират от всичко останало в периода на първоначалното влюбване, а след това, когато нещата позатихнат, да се обвиняват един друг какво са изгубили. Или пък се чувстват неудовлетворени, че живеят живота на другия, вместо своя собствен, срещайки се само с негови близки, вършейки само неговите любими неща и следвайки неговия ритъм. Така се насажда едно трайно чувство на загуба на идентичността, която се приписва на тази вечна „заедност“ и опасността да стане досадна или дори нежелана е реална.

Страхът, че отделните ни дейности ще ни раздалечат, е неоснователен. Напротив – именно отказът от предишното ни „аз“ ни кара да се бунтуваме и да се чувстваме потиснати. Това, че имаме свои неща и свое лично пространство, просто ни запазва като две отделни личности и точно тези личности в този им вид са се намерили за привлекателни и са се събрали, поради това, което са. Вярно, сега е нужно да се хармонизират и обединят, но според психолозите във всяка връзка има сили на привличане и на раздалечаване в двойката. Това, че сте решили да правите някои неща поотделно или по различен начин, не означава, че не сте съвместни, а още по-малко, че не се обичате, а че достатъчно се уважавате, за да си дадете свободата всеки да е щастлив посвоему.

Представата за двойката като за „скачени съдове“ е остаряла и плод на предразсъдъци. Всяка двойка има свой собствен ритъм и е съставена от двама души, които не са сиамски близнаци, а личности с индивидуални потребности, интереси и желания. Така например, ако в момента много ви се иска да излезете, но половинката предпочита да си остане у дома, не е добре да й натрапваме желанието си на всяка цена и да я задължаваме да прави това, което ние искаме, само и само да сме „заедно“. Много повече разбиране и загриженост бихме проявили, ако зачетем нуждите и интересите, както и индивидуалността на човека, когото сме избрали за спътник в живота.

Ако му дадем пространството, от което се нуждае, за да прави нещата по начина, по който ги чувства, няма защо да се страхуваме, че ще го изгубим или ще се отчуждим. Докато най-мощната сила на привличане – любовта, стои между нас, тя винаги ще ни свързва и обединява, независимо с колко лично пространство разполагаме за „своите дела“.

Личното пространство не е само мястото в гардероба, в леглото и в жилището ви, а онова специално място, онази вътрешна зона на комфорт, в която партньорът ни може да се оттегли, приюти или дори скрие за момент, за да се върне с нови сили към съвместността ни. Нека това да не е повод за сълзи, а нашето лично време да направим същото.