Дългата история на порнографията доказва, че тя е процъфтявала далеч преди ерата на телевизията и Интернет. Самата дума е от гръцки произход и буквално означава неприлично изображение. В Античността правели коренна разлика между порнография и еротика – първото задоволявало мераците на тялото, а второто копнежите за интимност на душата. Днес обаче, заради постоянният стремеж да наричаме нещата с по-деликатни имена, между двете понятия разлика на практика не съществува.

Първите порнографски изображения датират още от праисторически времена. Картини на полов акт са намирани даже насред ловни сцени в пещерните рисунки. Доколко обаче това изкуство има отношение към порнографията, остава загадка.

Религията на Древния Изток повелявала, че единствено в моментите на сексуален екстаз човек можел да се слее с Бога. Затова съвкуплението било издигнато в култ, а порнографията била смятана за един вид свещенодействие. Огромни храмове били украсявани с хиляди групови сексуални сцени. Първите европейци, които открили изоставените храмове в джунглата, били дълбоко възмутени. За да задоволят лицемерният си морал те дори разрушили няколко от тези древни паметници.

Изтокът е и родината на знаменитата Камасутра, която в същността си е ръководство за изкусно сексуално общуване. Интересното е, че дори и днес, след почти две хилядолетия, съветите на тази древна книга остават ненадминати. А това може само да ни накара да се замислим, че въпреки развитието на технологиите и сексуалната революция, интимният ни живот по-скоро е обеднял, отколкото обратното.

В известния с разюзданите си нрави Древен Рим порнографските рисунки били излагани по стените на публичните домове – един вид реклама на дейността и каталог на предлаганите услуги. След приемането на християнството обаче порнографията в Европа изпаднала в дълбока криза.

Едва през епохата на Ренесанса интересът към голото тяло и сексуалните удоволствия се възродил отново. Дори в най-здравата крепост на католицизма – Ватикана цяла зала била изрисувана с порнографски фрески от ученик на великия Рафаело. В крайна сметка гравюрите били замазани, но художникът ги пресъздал в гравюри наречени „Любовните позиции”.

Само след няколко века нравите окончателно се разпуснали, особено във Франция. Но дори за това развратно време творчеството на Маркиз Дьо Сад било прекалено. Описаните от него мъчения и извращения остават в историята на литературата като най-шокиращото произведение. Само столетие по-късно във Франция започва борба с порнографията. В една и съща година за непристойност са осъдени писателите Шарл Бодлер за „Цветя на злото” и Флобер за „Мадам Бовари”, същата съдба постига и Емил Зола. Днес същите тези „развратници” са обявени за най-големите класици на френската литература.