Щом чуя за печена тиква, винаги се сещам за Душко Добродушков от разказа на Елин Пелин - Печена тиква.

"Всъщност, ако има нещо, което най-много да обичам на света, то е печена тиква – почна да размишлява той, като вървеше с наведена глава по улицата. – Ям ги като прасе. Но да им не е пустото име такова! Тиква! Звучи някак просташко, дявол да го вземе! Глупешко, селяндурско нещо! Ще кажат: тоя и тоя яде тиква – махни го – човек без култура, простак, с една дума – свиня. Някога ще ида в село, само тикви да се отям! Далече от хората!"

Селско ли е да се яде печена тиква не знам, но когато аромата на тиква и карамелезираща захар докосне нослето ти, мигом ще забравиш от "градО или селО си".


Тиквата се измива добре (аз използвах тиква-цигулка), почиства се от семките и нарязва на парчета с дебелина 3 сантиметра.
В тава посипваме бяла захар на вкус и върху нея нареждаме парчетата тиква с кората нагоре. Добавяме малко водичка (тиквата ще пусне допълнително) и печем до зачервяване във фурна на 180-200 градуса.
Аз лично поръсвам преди печене и върху самите парчета кафява захар, но можете да разнобразите като добавите мед, канела и орехи.
Хапва се студена.