Ден 9 започва с питателна закуска за всички, както е редно. Дълго стояхме в леглото, първо малката нададе боен вик и скочи при нас, после голямата се изтърколи и тя. След закуската изритвам всички в парка, за да мога егоистично да се насладя на удоволствието от съботното чистене. Бързам най- вече защото искам всичко да ми е готово, за да изгледам и аз един филм най- сетне в безценните два часа, докато малката спи. Въртя със стирка и прахосмукачка, а през това време пускам два-три картофа, малко от тиквата, дето си я запазих, моркови, цвекло, корен целина и пащърнак в една тенджера. Добавям и карамфил и джинджифил на прах. Няма време днес за засукани манджи.

Чистенето, знаем, не е важно само за красотата и здравето в дома, то се отнася и до красотата и здравето на душата. Освен от прах и мръсотия, чистим и енергията на дома, както и вътрешната си енергия. Прекрасно е, още повече, че тази лекота, която започвам да усещам, направо ме кара да летя и да поставям рекорди по скоростно чистене. Признавам, че преди се задъхвах, изпотявах, чувствах се много изморена от това предиобедно съботно чистене. Но днес е много по- различно, със сигурност. Даже, ако не се бяха върнали, щях и някакъв ремонт да направя, детската и без това още има нужда от пренареждане и дооправяне. Мъжът ми беше изумен колко много съм свършила за час и половина. А най- хубавото е, че не съм ни най- малко изморена.

Зеленчуците за супата междувременно се свариха, извадих карамфила и пасирах. Имайте предвид, че на цвеклото му трябва повече варене – или го нарежете на по- ситно, или го пуснете по- рано. Крутоните си правя от стар хляб, за формата използвам формички за сладки, топвам ги в малко зехтин и леко запичам в тавата.

Другите се отнесоха с подозрение към розовата супа, за тях останаха само крутоните във форма на цвете и обядът на малките се състоя в разнообразни мини сандвичи с тях. Какво пък – днес е събота и можем да си позволим фриволности. В този случай – обядът да е сандвич. Обещах им, че ще скоро ще сготвя „читава” супа...

Лошото на крем супите е, че изглеждат много неатрактивно. В повечето случаи приличат на разводнено пюре. Каквото всъщност са де. Затова си играят в ресторантите да ги украсяват със сметанови спиралки и други форми. Впечатлението от вида за съжаление изпреварва впечатлението от вкуса. Който в нашия случай е невероятен. Макар и без масло или сметана. Може би заради пикантността на карамфила, не знам, но съм много доволна.

И така, докато децата импровизираха със сандвичи и каката хранеше малката, аз изсърбах една малка купичка за компания. Приспах Бояна и в къщата се възцари мир. Налях си в една висока чаша допълнително розова супа и се отправям вече към моя дълго чакан и много заслужен филм. Защото после ще ме сполети стихийното бедствие, наречено „Детски рожден ден”.

Днес е събота, насладете и се пълноценно!

Ако искате да проследите заедно с мен Коледните ми пости ден по ден, заповядайте тук