“24 ноември 1991 година. Денят, в който Фреди си отиде, но шоуто трябваше да продължи, за да го помним.”

Светът още не познал и няма да познае подобна звезда. Звезда, не защото е успял и има милиони почитатели, а защото бляскавата му харизма продължава да хвърля искрящи отблясъци, които никога няма да потънат в мрака на забравата. Щурият му живот, поведението му на сцената, всичко около него е експлозивно и необикновено...Но винаги - с любов, самоирония и непресъхваща жизненост.

Шоуто трябва да продължи за всички нас, които го пазим в сърцата си...

Празни пространства - за какво ли живеем?
Изоставени места - пред резултата немеем.
И все така, и все така,
какво ли пак търсим тук и сега?

Герои се сменят след безумно падение,
зад завесата всичко е едно представление.
А ти продължавай, продължавай играта.
Ще можеш ли още да удържиш на нещата?
Шоуто трябва да продължи!
Шоуто трябва да продължи!
О! Сърцето ми забързано тупти.
Гримът размазва се полека,
но усмивката единствено стои!

Каквото и да става,оставям всичко на шанса.
Любовта си отива - в сърцето болка остава.
И все така, и защо ли така?
За какво ли родени сме тук и сега?
Предполагам, се уча по-човечен да бъда,
защото може би скоро оттук ще си тръгна.
Тъмата навън отстъпва път на зората,
но там някъде в мрака аз зова свободата.

Шоуто трябва да продължи!
Шоуто трябва да продължи!
О! Сърцето ми забързано тупти.
Гримът размазва се полека,
усмивката единствено стои!

Като пеперуда е душата ми, пази спомени от детство.
Те няма да умрат, след мене ще живеят вечно.
Приятели, аз мога да летя!

Шоуто трябва да продължи! О да!
Шоуто трябва да продължи!
С усмивката умирам,
без да се отказвам,
без да спирам.

Напук на всичко ще живея.
Да превъзмогна всичко ще успея.
Ще намеря начин - аз умея
в шоуто да оцелея!

Ще трябва шоуто да продължи!



Благодарим за превода на mi6ata от tekstove.info