Днес, надвесена над купа леща, гледам снега и си мисля, колко ми е бедна коледната украса. Сутринта я разтоварих, преди децата да я овършеят и се смаях. Сред някои по- красиви и ценни играчки, някои от благотворителни дейности купени, някои, правени с каката…ами то май не остана нищо друго. Китайски шедьоври предимно, да не говорим, че върхът на елхата е пълна трагедия.

Определено трябва да наваксам с украсата и да забравя най- сетне евтините китайски джунджурийки. Да ги изхвърля най – добре. Директно. Кардинално.

Разглеждам из интернет, дали няма някой коледен благотворителен базар и намирам един ежегоден такъв, отбелязвам си в календара да идем и там с децата. На него се продават ръчно изработени картички и играчки с благотворителна цел. Съчетаваме нещата по този начин. Идва Коледа и всички се сещаме да сме благотворителни, това – до след като мине Коледа.

Иска ми се да кажа нещо днес много одухотворено, може би това се очаква от мен, но истината е, че ме вълнува само това. Как трябва да освежа коледната украса. Ами то не може по пътя на възвишеното да си занемарим „земните” отговорности, я!

“И кой е казал впрочем, че постите са именно това – път към възвишеното?”

Винаги съм мислила, че крайната хармония е в мирното съчетание на крайности. Мирно, защото насилствено не става. Ако се стремиш с пълна сила да си едновременно домакиня ( майка ) и работеща жена с цената на трескав стрес – това не е хармоничното цяло на личността ти. Но ако приемеш, че има моменти, когато си повече едното, по- малко другото, постигаш мир със себе си и в крайна сметка си много пълноценна домакиня ( майка ) и по- пълноценна работеща жена.

Ако се отдадеш на твърде духовни дейности, забиеш съзнанието си в учения, размисли, дискусии, а пренебрегнеш прагматичното, ежедневното, злободневното дори – това не те прави по- пълна личност, колкото и да те убеждават духовните ти занимания, че именно такава ще те направят. Балансирайки между крайностите, на които сме подложени, от които сме изтъкани самите ние – със сигурност, това ще ни доведе до по- голяма мъдрост. Но не самоцелна и статична, заключена в постулати и готови фрази, а динамична, жива като живота, истинска в същността си.

В този смисъл, лишението на постите, не е, за да те издигне от земното и да те направи по- възвишен и одухотворен. Но преодоляването на лакомията, преборването на суетата и гордостта, каляването на волята в съпротива на рекламата и маркетинга, определено променя гледната ти точка по съществен начин. По начин, по който сякаш виждаш отвъд нещата, скритите послания, преднамерената манипулация, знаците и кодовете за разгадаването им. Което никак не е малко!

И това, което предстои да се случи според мен, много по- важно от това, дали си гризнал от филията с масло на детето или си изпил чаша вино за нечие здраве, е дали този нов поглед, качествено различен от преди, ще се запази и след времето на поста? Дали се натрупва или закърнява с времето, дали просто те променя, без да се налага да се грижиш за него, а е безвъзвратно и окончателно?

Това предстои да разбера, но до тогава има много време. Много борби, много път.

И най- дългият път започва с първата крачка, която в моя случай, сега точно, е да си простя за китайските боклуци, дето съм ги накупила с времето, да им дам нов шанс. Просто да си купим тази нова година по- голяма елха, която да побере всичко – и качественото, и евтиното. И ръчно правеното, и случайно попадналото.

За да има място и за новото. И за да има баланс.

Бележка - Черногледият елен е купен именно от благотворителна акция миналата година. По настояване на Дара, която каза тогава, че с тази намръщена физиономия той няма никакъв шанс да бъде купен и това трябва именно ние да сторим. Децата са по- мъдри от нас. Факт.

Ако искате да проследите заедно с мен Коледните ми пости ден по ден, заповядайте тук