Днес е най- любимият ден за моето голямо момиче – денят, в който се украсява елхата. Е, и коледната утрин е дълго чакана, но нищо не може да се сравни с радостта от красивите, блестящи украшения, които старателно се вадят. Обмисляме мястото им по клончетата, пренареждаме. В основата на елхата винаги тя измисля някаква сценка. И коронният момент е слагането на върха – в нашия случай реабилитираната китайска звезда.

Спомням си в моето детство същото това нетърпение, миризмата на бор, джуджето Аяско, с което исках да си играя целогодишно, но се вадеше само на Коледа. Помня също красивите играчки от стъкло, станиолените тънки лентички и безкрайните гирлянди от гланцова хартия в часовете по трудово.

Да…Коледното настроение набира скорост.

За обяд правя риба във фолио на грил тиган. Става много бързо, ама много. Така можем да приготвим всякаква риба, освен тежките може би, за които има по- подходящи рецепти. За бялата риба, каквато е моята, този начин е много подходящ. Рибата ми е леко замразена, когато я посолявам. В отделен съд приготвям зехтин, лимонов сок, черен пипер и сух копър. Подсушавам добе рибата – това се прави, за да поеме максимално от маринатата. Обтривам я добре, няма нужда да престоява много, месото е крехко и бързо поема. Завивам добре във фолио в правоъгълно пакетче, така че да не изтекат сосовете в тигана. Нареждам трите парчета в грил тиган и на най- силната степен, им е необходим половин час, не повече. Обръщане не е необходимо. Накрая слагам в чиния и едва тогава махам фолиото.



Това беше обядът, ометен за също така половин час, защото предстои най- важното събитие на годината – украсяването на елхата. Малката е при баба си и дядо си, защото, освен че има конюнктивит и трябва да е изолирана поне от кака си, само мисълта да присъства на това събитие, направо ни изправя косите на всички. Догодина ще участва и тя. Сега всички прожектори са към Дара, от което тя е още по- щастлива. Дружно се съгласяваме, че украсата ни има нужда от освежаване и оставяме стаите неукрасени.

Ами така премина денят дотук. Следва шиене и майсторене на коледните ръчно правени изненади, които скоро ще видите на страниците на Хера. Мислите са ми при оченцата на Бояна, която е заприличала на улично коте от толкова гурели, при филца и конците, писмо до Дядо Коледа не сме писали още. В главата ми е вече понеделник и новата седмица с новите приключения…такива работи – ежедневни и прозаични.

Но пък утре ще палят коледните светлини на Търново, ще открият и Коледния базар в централния парк и ние ще бъдем на мястото на събитието. Ще си купим още украса, както и материали за картички, които да пратим на приятели…

Коледата е във въздуха, определено. Но една сянка се прокрадва в главата ми – вече нямам много идеи, какво постно мога да сготвя. А ако искам да е вкусно за всички, това още по- затруднява задачата ми. Остава ми един последен коз, добрият стар боб, и вече почти съм изчерпана откъм идеи…

Ако искате да проследите заедно с мен Коледните ми пости ден по ден, заповядайте тук