Чудесно илюстрира това една популярна притча - притчата за стареца, който прегърбен от непосилен товар, среща мъдрец.

Старецът обяснил на мъдреца, че носи товара, защото се жертва за децата си, пра- дядо му се жертвал за дядо му, той пък за баща му, баща му се жертвал за него. А мъдрецът заключил: „А някой от тези хора изобщо бил ли е щастлив? Не може неграмотният да научи някого да чете и не може къртица да възпита орел... научи се първо ти как да бъдеш щастлив!“

“Лъжем се, че децата имат нужда от храна, легло и някой да пише с тях домашните. Всъщност те искат само да виждат майка си щастлива”

Ако това щастие е постижимо отделно от баща им, те ще приемат това решение. Разбира се, първо трябва да се уверим, че сме дали шанс на мъжа до нас да ни подкрепи, че наистина става дума за незачитане на правото ни да бъдем себе си и да следваме мечтите си. Решението е много трудно, но ако наистина няма любов, няма нищо, което ни свързва и бракът стопира развитието ни като личности, трябва много сериозно да се замислим на какво учим децата си с избора си.

Понякога искаме да се разведем, защото сме срещнали някого. Може да става въпрос за силна страст и разнообразие, което търсим при друг мъж, защото сме неспособни да ги създадем у дома. Може да става въпрос за търсене на нов източник на любов, защото все искаме някой отвън да ни ощастливи.

“Тогава разводът е само бягство.”

Но ако става въпрос за истинска любов? Случва се да се омъжим, защото си мислим, че сме влюбени, а по- късно, когато сме вече с две деца, срещаме сродна душа и разбираме какво е любов... Другият не запълва празнотите ни, а само усилва усещането ни за пълноценност, имаме общи мечти, обща мисия. Срещата със сродната душа означава само едно- променили сме се, открили сме себе си.

Ако в тази ситуация изберем старото пред новото и изберем отговорностите пред това да сме верни на себе си и на най- съкровените си мечти, ще останем напълно опустошени. След истинско влюбване е почти невъзможно бракът да бъде съживен. Вътрешният конфликт е толкова голям, че ставаме неспособни да обичаме и да се грижим за тези, за които сме жертвали всичко. Това състояние психолозите наричат вцепенение. Тук се връщаме отново на въпроса – какво може да даде на децата си една майка ако е в състояние на вцепенение? Нищо! Всичко, което казахме за връзката между щастието на майката и щастието на децата е валидно и тук.

“Логично следва въпросът – какво става с бащата на децата?”

Ако той е грижовен и добър баща? Не е ли много егоистично да гоним собственото си щастие? Единственото, което трябва да направите преди да вземете трудното решение, е детайлно да преценените вредите от едно формално съжителство и пораженията от отказа от мечтите си. А истината е, че от вас зависи децата да запазят срещите и добрите отношения с баща си дори след развод. Възможно е с раздялата да тласнете съпруга си също да се промени и да срещне сродна душа. Може да звучи наивно, но накрая вие, съпругът ви и децата ви ще съумеете да намерите щастието поотделно и децата ще са получили ценен урок по смелост.

Това е напълно възможно. Не отхвърляйте варианти, само защото са различни от общоприетото мнение.