Сварих оризовите нудъли, трябва им малко време общо взето.

Запържих чесън с моркови, добавих гъби и бланширани за малко броколи накрая.

Добавих и светъл соев сос.

Изсипах сварените нудъли и задуших под капак на изключен котлон.

Извадих си китайските клечки и всичко беше съвършено.

Колкото до китайски клечки, неотдавна ги смятах за едно от онези прословути китайски мъчения. Как ли не си плетях пръстите и все не успявах да сложа и хапка с тях в устата. Но откакто се научих, открих колко велико изобретение са те. Можете да видите на снимката как точно се държат клечки. Безименният пръст и кутрето държат едната клечка и стоят неподвижни, а другите три пръста направляват другата клечка. Двете двойки правят упор една на друга и това гарантира хващането и най- вече - задържането на храната.

Защо са велико изобретение ли?

Защото китайски клечки не могат да събират големи хапки, с тях се яде бавно, на малки порции. Това е по- здравословно, усеща се по- добре вкусът на храната.

И което най ми допада в тях – пести време за по- важните неща – разговорите на масата.