Сам вкъщи – дори и вкъщи детето не винаги е в безопасност. За да бъде оставено само, то трябва да познава всички електроуреди, да няма достъп до опасни вещества, оръжие, алкохол, да не се надвесва над отворени прозорци. Трябва да му се и обаждаме на някакъв неравен интервал от време или да помолим някой, на когото имаме доверие, да го наглежда. То трябва да има написано на видно място всички важни телефонни номера – пожарна служба, полиция, близки, роднини. Всичко, което го тревожи, е повод за такова обаждане, поне на нас, ако не е спешен случай.

Страхът не е страшен. Особено важи това за момчетата, които от малки са приучавани да бъдат „истински мъже”, супергерои и изобщо всякакви безстрашни създания. Напротив – истинският герой познава и приема страха, защото той му помага да оцелява. Ако детето се чувства заплашено, нека да е свободно от скрупули и да бяга с пълна сила или да крещи, ако е необходимо. Мъжеството се крие и в ранното усещане на опасността и адекватната реакция.Стоическото мълчание не го прави по- голям мъж, а напротив – може да заплашва живота му. Страхът не е повод за срам, както внушават разни приказки и филмчета, а средство за оцеляване.

Адът, това са другите– безспорно най- голямата опасност са непознатите хора и всички ужасни неща, които могат да сторят на детето ни. В отношенията с непознати има и няколко момента, които не са ясни на детето, а ние приемаме за даденост:

• Кой точно е непознат? То постоянно ни вижда с непознати ( и за него, и за нас ), с които ние свободно общуваме. Така че непознатият на пръв поглед за него не е непременно лош, трябва да му обясним какво влагаме в тази дума. Непознатият, с когото то не бива да говори, е този, който най- общо иска да направи нещо лошо с него – да го нарани, отведе от нас. Такъв човек би го заговорил единствено, когато детето е само. Затова – никога да не говори с непознат, ако ние не сме наблизо, или някой, когото познава. То дори не бива да казва „мама ми забранява да говоря с непознати”. Лошият непознат обикновено предлага сладкиши, някаква игра, да разгледа някоя нашумяла технологична джаджа, предлага да се разходят до уж близко място, да намерят заедно уж изгубен домашен любимец. Детето не бива да приема никакво предложение от непознат човек, дори и да има вече някакъв разговор помежду им, дори и да ни е виждало да говорим с този човек. Входната врата да не се отваря под никакъв предлог, ако детето е само, освен при пожар. По телефона се говори само с близки и дори и на тях да не казва, че е само.

• Какво е добро и какво е лошо докосване? Без срам, детето трябва да знае, че има зони по тялото му, които само мама и лекарят, и то в нейно присъствие, докосва. Ние също трябва да спазваме определен граници в това отношение. Пошляпването по дупето на една възраст е закачка, на друга – причина на неудобство. Прегръдката е добро докосване, ако е през раменете и за кратко, но притискането не е. Целувките са приемливи по бузата и то между роднини и близки приятели на еднаква възраст. Ако детето не познава собственото си тяло, то не би имало чувство за нередността на едно докосване и може изобщо да не ни сигнализира, че е имало такова.

И когато говорим с детето за неговата лична безопасност, трябва да сме спокойни, а не в паника и параноя, да се пазим от крайности. Това е част от живота, която то трябва да познава, а не повод за нов, но напълно излишен страх. Нека оставим емоциите на майка- орлица настрани и да говорим спокойно и овладяно. Ако се случи да заварим нещо нередно или детето да ни сподели за такова, да не изпадаме в истерия и да се опитаме да проведем диалог, да похвалим наблюдателността му и факта, че ни е казало. Колкото и да е трудно в този момент, защото обичайната родителска реакция е шамар, прегръдка и плач. Тоест нищо конструктивно за в момента.

Да, не можем да пазим детето докрай и да не се отделяме никога от него. Не можем и не трябва. Това, което можем е, да го научим да се грижи за себе си, когато нас вече ни няма неотлъчно до него. Именно това, а не постоянното бдене над него ни прави загрижен и отговорен родител.