
![]() |
Стимулирайте го да развива умения да общува и да разбира другите хора – това ще му помогне да спечели симпатиите на съучениците си.
Учете детето си да работи в екип и да уважава постиженията на другите.
Предпазвайте го от прекалена амбициозност и прояви на егоизъм.
Помислете дали облеклото и прическата на детето ви, или поведението, което изисквате от него, не са причина за подигравки от страна на други деца.
Помогнете на детето си да изглежда добре, за да има самочувствие и да бъде харесвано.
Окуражете детето си да намери и развие интереси и хобита – тези занимания ще повишат самочувствието и самоуважението му.
Насърчавайте го да прекарва междучасията и свободното си време извън училище с приятели и съученици.
Помогнете на своето дете да срещне нови приятели извън училище.
Научете детето как да търси помощ от възрастен при нужда.
Обяснете му, че споделянето с възрастен не е клюкарстване, а решимост да се справи с тормоза.
Ако вие или вашето дете се нуждаете от допълнителна квалифицирана помощ, говорете с педагогическия съветник или потърсете специализирана психологическа помощ.
Детето се прибира вкъщи със скъсани, повредени или липсващи дрехи, учебници или други вещи.
Има необясними синини, натъртвания, охлузвания.
Прекарва самò времето в училище и извън него, няма приятели.
Изглежда уплашено, когато отива или когато се прибира от училище; отива на училище с нежелание.
Променя маршрута си, когато отива и се връща от училище.
Губи интерес към училищните мероприятия и успехът му се понижава.
Изглежда разстроено, когато се прибира от училище.
Често има главоболие, болки в стомаха или други оплаквания.
Изглежда неспокойно и е с ниско самочувствие.
Намира си оправдания, за да отсъства от училище.
Страда от безсъние или сънува кошмари.
Губи апетит.
Проведете разговор с детето, след което се срещнете възможно най-бързо с класния ръководител, с педагогическия съветник или с директора на учебното заведение. Споделете с тях своите притеснения и поискайте професионален съвет.
За да подпомогнете решаването на проблема, работете в сътрудничество с класния ръководител или с педагогическия съветник.
Съобщете им фактите, които знаете.
Не бързайте да разговаряте с родителите на детето, което тормози вашето; оставете училищното ръководство да направи това.
Разговаряйте често с детето си и с класния му ръководител, за да следите за резултатите и да сте сигурни, че тормозът наистина е спрял.
Не съветвайте детето да игнорира тормоза и да се прави, че не го забелязва.
Не обвинявайте детето за тормоза – не допускайте, че то е направило нещо, за да си го „заслужи”.
Дайте му възможност да говори за преживяванията си, свързани с тормоза. Запомнете и дори запишете какво споделя то с вас.
Проявявайте емпатия към детето и не пропускайте да го поздравите за куража му да сподели с вас за случващото се.
Ако не сте съгласни с начина, по който детето се отнася към ситуацията, не го критикувайте.
Не забравяйте, че то трудно ще се справи без вашата помощ.
Контролирайте емоциите си; погледнете обективно ситуацията и заедно обмислете стъпките за справяне с проблема.
Не насърчавайте детето си да отмъщава на онези, които го тормозят. Убедете го, че по този начин е малко вероятно да се сложи край на проблема. Възможно е да стане по-лошо – детето да бъде обвинено в агресивно поведение.Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=2984