Знаем много добре от митологията, че Дионис е древногръцкият бог на виното, син на Зевс и смъртната девойка Семела. Той е веселяк, заобиколен от сатири и менади, скитат се по човешките земи. Цялата му свита е леко опиянена, дружелюбна и Дионис е много почитан от обикновените хора, защото винаги е в тяхна помощ и ги учи как да правят виното – божествения елексир.

Култът към Дионис по нашите земи, по- точно Тракия, е много, много стар. Археологическите находки са недвусмислени, че Дионис е едно от най- почитаните божества, разбира се, под друго име - Загрей.

Докато се ровех за Дионис, Тракия и виното се натъкнах на една прелюбопитна легенда, която доказва тази връзка и обяснява, защо в Тракия се е правело едно от най- хубавите вина в древния свят. На едни места срещнах Бакхус в главната роля, на други - Дионис.

Казват, че на Дионис му омръзналo от Гърция, хората там станали неблагодарни и не почитали вече боговете. Решил да се оттегли в слънчева Тракия, заедно със свитата си, и да се установи там. Взел най- хубавата си лозова пръчка, като дар за местните хора. Тръгнал той по опечените камънаци на Гърция посока Тракия. По пътя обаче лозовото клонче започнало да повяхва, той ускорил ход, но тя съвсем щяла да умре. Намерил по пътя Дионис кокалче от врабче и пъхнал пръчката в него, да я запази от жаркото слънце. Вървял той, но пак започнала да увяхва пръчката. Той видял встрани от пътя кокал на лъв и пъхнал пръчката в него, както била във врабчевото кокалче. Почти стъпил в Тракия, но още път му оставало, а лозовата пръчка, макар да се чувствала добре в обвивката си, отново започнала да вехне. Тогава Дионис видял кокал от магаре и сложил в него пръчката, както била в другите два кокала. И тя оцеляла.

Срещнал се с траките Дионис, те го почели, построили му светилища, устроили празници в негова чест ( т.нар. "розалии" ) и богът усетил, че е у дома си. В отплата той им показал как да се грижат за лозата, да я режат, да берат плода й и да правят сладкото тракийско вино.

То обаче било различно от другите вина. Който отпиел от тракийско вино, в началото ставал бъбрив като врабче и се превръщал душата на компанията. После ставал неустрашим като лъв и никой не можел да спре гордостта му. Но накрая, ако прекалял с омайното вино, се въргалял в праха безславно като магаре.

Как ви действа на вас виното и кои са границите, които не бива да се пристъпяте, това си знаете вие, но съм сигурна, че ще откриете много истина в тази легенда. А че виното по нашите земи е едно от най- хубавите в света, това никой не може да отрече.