Понякога, каквото и да правим и колкото и да обичаме, така се стичат обстоятелствата, че трябва да се разделим. Когато това засяга единствено двама човека е лесно. Или поне успяваме да се справим някак. Когато, обаче имаме дете, нещата са наистина сложни. И тогава сякаш не мислим толкова за това, че оставаме без партньор, а за факта, че оставяме децата си без истинско семейство.

И макар истинско семейство да не означава задължителна кръвна връзка с двамата родители, раздялата в повечето случаи е твърде болезнена и изискваща много усилия и от двете страни. Но сега няма да ви говоря за това как трябва да се държим един с друг след като минем през този период и колко трябва и не трябва да прехвърляме вината върху другия. Но има и третата страна, на невинния - детето и има правилата, които сме длъжни да спазваме спрямо него, за да не го нараним още повече.

Кои са стъпките, за да се адаптират децата по- добре към новото положение?

Да го съобщим - в повечето случаи колкото и да е малко едно дете, то усеща, че нещо не е наред. Затова - задължително е да му съобщим новината, разбира се, съобразявайки се с възрастта му. Не мислете, обаче, че дете на две години е твърде малко, за да ви разбере. И дори да не получите изобщо някаква реакция, повече от необходимо е да изречете няколко думи. Най-добре е просто да бъдете себе си и да кажете, че вече не сте щастливи заедно, но това в никакъв случай не означава, че то има вина или че няма да се постараете то да продължи да е щастливо - и с мама, и с татко (в случаите, в които говорим за обикновени битови неразбирателства и нормално отношение от двете страни)

Реакции, сълзи, емоции, стрес - няма как да не съществуват и трябва да направите всичко по силите си- да изслушвате винаги мъника, да разяснявате, да го успокоявате и подкрепяте. Някои деца, привикнали от най-ранна възраст (една-две годинки) със ситуацията, почти не проявяват неразбиране и при тях няма изблици на гняв и сърдене. Всъщност, колкото по-голямо е детето ви, толкова по-трудно ще му бъде да заживее в това ново положение. С течение на времето, обаче всяко дете приема ситуацията. Най-важното е да не бъде изоставяно, да му се отделя повече внимание и да продължава да се чувства защитено, сигурно и обичано и от двамата родители. Ако виждате, че е тъжно, попитайте го защо. Ако отговорът не ви хареса, защото той например е: “Липсва ми татко или мама", не го показвайте. Не мислете, че това означава, че не сте добър родител и вашата рожба не го оценява. Колкото и да сте добри и всеотдайни, вие никога няма да можете да заместите другия. Примирете се с това. Подайте му телефона да се обади на родителя, който не е до него. Или го накарайте да нарисува нещо за тати и да му го даде, когато го види.

Най-важното - никога не показвайте пренебрежително отношение към бившия си партньор, независимо дали той е там или не. Детето трябва да усеща, че съществува уважение между двамата родители. И дори да ви е трудно да го постигнете, опитвайте пак и пак, за да не прехвърляте целия си гняв и болка върху невинния в ситуацията. Никога не говорете против другата родителска половина и не накърнявайте репутацията и на отговорен и съвестен родител. Дори това да не е така, не сте вие този, който трябва да го посочва. Децата все пак в един момент порастват и ако имат основание да правят избор, го правят сами.

Контакт с другия родител - не само в дните, в които е определено това да се случи, а и винаги, когато самото дете поиска. Да не му давате да чуе мама или тати в даден момент под предлог, че другият родител е зает, например, е едно от най-неразумните неща, които може да сторите. Откликвайте на нуждите на детето си, не на собственото си огорчение, неотминал гняв и неугаснала любов.

Посещение не означава преместване. Когато детето ходи при другия родител, то не бива да носи купища дрехи, играчки и всякакви други неща, от които има нужда. Това е известна доза стрес и умора, които трябва да се спестят. Необходимо е децата да са наясно къде точно живеят, но другият дом също да им осигурява удобство и уют. Детето трябва да има малко дрехи, свои любими вещи и четка и паста за зъби и при другия родител.

Не компенсирайте своята вина и не се състезавайте да сте по-добрият родител с непрекъснато угаждане, глезене, купуване на подаръци! Това е една от най-големите грешки спрямо децата, които правят разведените двойки. Недейте да свиквате малкия човек да има от всичко по две. Не се надпреварвайте кой ще купи по-скъпата и нова играчка. Не се съревновавайте помежду си. Победител между вас сигурно ще има, но победеният ще е детето ви. Защо единият родител да не купи подарък за Коледа, а другият за Великден? А защо и да няма вариант подаръкът да е общ? Не е невъзможно, когато хората са достатъчно интелигентни и не подчиняващи се на личните си страсти, да “създадат” прекрасен човек и без да вечерят заедно.

Не забравяйте себе си - в началото ще ви е твърде тежко и трудно. Ще сте объркани, гневни, депресирани. Времето лекува и все пак винаги, когато детето ви започне да говори за мама или татко, на вас ще ви е малко или много...някак тъжно. А и този малък човек ви е свързал завинаги! Не позволявайте, обаче да изглеждате занемарени, потиснати, умислени или все още гневни пред детето си. Един малчуган е щастлив, когато вижда щастливи хора около себе си. И с нас е така. Затова- усмихвайте се...каквото и да се е случило вие имате най-ценното- някой, когото оставяте след себе си. Някой, който сте длъжни да отгледате и възпитате като мил, добър, честен, отговорен и прекрасен човек.

Изследване на шведски социолози сочи, че децата на разведени родители не са по-различни от останалите деца, растящи с двамата си родители. А и само от вас зависи това дали детето ви ще изпитва липса на някого от двамата. Всъщност, много по-добре е за един порастващ човек да живее в хармония и спокойствие, дори само с единия си родител, отколкото в непрестанни свади и обиди с двамата партньори. Нима нямате познати, които са ви казвали: “Ами те нашите бяха заедно заради нас, иначе спяха в отделни стаи”? Или такива, които се кълнат, че ще имат перфектното семейство, защото са отраснали в нездрава среда, в която са видели неща, които не е трябвало да виждат.

Да, разводите и разделите се увеличават с всеки изминал ден. И да - няма нищо по-хубаво от това да отраснеш в перфектното семейство (с двамата си истински родители), в което единствено любовта е на почит. Знам го от личен опит. Не знам дали сме забравили как се обича или дали сме станали твърде взискателни към партньорите си, но знам, че когато прекрачим границите на разумното поведение и когато блясъкът в очите ни е породен от гнева, а не от любовта, тогава е по-добре да си дадем шанс да бъдем спокойни, мили и любящи родители, макар и сами. Защото никое дете не може да бъде истински щастливо, да се чувства сигурно и спокойно в дом, който повече прилича на бойно поле. И когато невръстната ви дъщеря започне ежедневно да ви задава въпроса “Мамо, защо си тъжна?”....помислете, че е време да намерите начин да се усмихнете. За да направи същото и тя!