Когато за пръв път видях творбите на Грегъри Колберт ( Gregory Calbert ), няма да преувеличавам, затаих дъх. Освен чисто фотографските му достойнства, заради които това изкуство се доближава до съвършенството, любовта, която излъчват тези фотоси, е просто на някакво ново, неземно ниво.

Симбиозата между човека и животното, хармонията между тях само подчертава с болезнена сила скъсаната връзка. Красотата на кадрите е само резултат от едно небивало настроение, което те пораждат - времето сякаш е спряло, търпението е омагьосващо, повличащо, забавящо сърдечния ритъм дори. Човек има чувството, сякаш всичко е маловажно, нищожно.

На фона на тази монументална красота - пустинята, океана, реката, древните градове, на тези спокойни, отпуснати детски лица, сякаш се обажда древен инстинкт за сливане с природата, за връщане назад във времето. Човек просто се променя - за мен въздействието им е толкова силно всеки път.



Изложбата от 2002 година, "Пепел и сняг" ( Ashes and snow ), част от която са кадрите, е видяна до този момент от над 10 000 000 души и е най- посещаваната изложба на жив автор в историята на изкуството. Творбите от изложбата са проявени фотографии, без колажи, заснети през филтър сепия, на ръчно правена хартия по японска технология с размери около 1 м на 1,5 м. Изложбата включва също и филм, две филмови хайку и визията е допълнена по съвършен начин с мултимедия. Критиците, медиите са единодушни - феноменална, омагьосваща, необикновена, никой не пести суперлативи. Потопете се в атмосферата и разгледайте творбите му...



Източник на снимките: https://gregorycolbert.com/