Наскоро моята свекърва ми подари, по- скоро за радост на децата, две саксии кокичета. Беше ги извадила от градината на своята майка и този подарък ми стана още по- скъп. Сега, като ги гледам как събират енергия от оскъдното пролетно слънчице на терасата, се сещам, че може би не знам нищо за това цвете.

Блатно кокиче

Единствено знам, че е първото пролетно и че има много лековит братовчед – блатното кокиче. То расте по сенчести и мочурливи места и съдържа алкалоида галантамин, което е суровина за лекарството Нивалин, предписвано при различни неврологични заболявания. Алкалоидът е открит от български лекар - д- р Димитър Пасков и е ценен принос във фармакологията в световен план.


От часовете по немски език в гимназията знам и една много хубава легенда защо кокичето е първото цвете през годината и защо е именно бяло.

Един ден Дядо боже събрал цветята, за да им даде цвят. Суетната роза се помолила за най- яркия, червения, свенливата теменужка за лилавото, веселите нарциси взели жълтото и така всяко цвете по реда си. Само кокичето мълчаливо чакало. Като дошло неговия ред, се оказало, че Дядо Боже е изчерпал цветовете и за него няма никакъв. Зимата, тъкмо си стягала виелиците и снеговете, видяла как кокичето свело главица натъжено и й станало жал за него. Върнала се за малко и му казала: „Мило кокиче, не плачи, че за тебе не остана цвят. Аз ще ти дам от моя, белия, и ти ще си първото цвете, събрало сили да се покаже изпод снеговете ми и така ще обявиш завръщането на сестра ми – живителната пролет”.

Въпреки нежното си стебло, кокичето успява да пробие снега

Колкото и да е красива тази легенда, тя нищо особено не ми казва за кокичето, затова реших да събера повече информация.


Кокичето е многогодишно луковично цвете от семейство Кокичеви, ( лат. Galantus ), като най- известния му представител, е Galanthus nivalis - обикновеното бяло кокиче. Расте в умерения климатичен пояс, характеризиращ се с продължителна и снежна зима. Коренната система на кокичето е дребна луковица, която не изисква вадене и особени грижи.



Ако искаме да си отгледаме сами кокичета, трябва да знаем следното:

Когато избираме луковици, те трябва да са гладки, здрави и съразмерно заоблени.

Ако искаме да имате кокичета напролет, трябва да засеем луковиците септември, октомври.

Кокичетата се сеят в сандъчета или в градината на 10 см разстояние от повърхността на почвата, на групи от 3-4 на разстояние между групичките около 15 см.

Почвата е обикновена, без особени изисквания.

Сандъчетата се слагат на не много студено, но не и на топло и осветено място. Поливат се, колкото да не изсъхва почвата, един- два пъти седмично.

Когато поникнат напролет, се изваждат на светло и се поливат по- често.

Като цяло, кокичетата не обичат ярко слънце, по- скоро харесват сянката.

Прецъфтелите цветове се отрязват, а пожълтеят ли и листата започва състояние на покой. Необходимо е да ги вкараме отново на по- тъмно място и да поливаме по- рядко.

Размножаването им става с нови луковици или с разделяне на старите, отново наесен.

Моите кокичета намериха и приятели – от време на време около тях кръжат пчелички и заради тази хармония пчела - цвете, която се случва пред очите ми, пролетта е съвсем осезаема. Особено, ако я посрещнем с кокиче.