Щом четеш това, значи въпросът, дали си добра майка, те вълнува. Зaтова – добри новини – това вече те прави добра майка.

Защото те е грижа за това и този въпрос мотивира всеки един твой ден. Старанието дава резултати, нали? Децата са здрави, нахранени, видимо са щастливи. Домашните – написани, показано е някое важно умениe за живота или бита, поне една мъдрост, вдъхната е увереност, защита, любов на малките главици. Зъбите – измити, приказка – прочетена, добре са завити, целувка и гасиш лампите за лека нощ. Или просто сте зарязали всичко това и сте се забавлявали безгрижно. И така майките посрещаме и изпращаме всеки ден, докато не отбележим внезапно, че са пораснали и сме отгледали ( не сами, разбира се ) един смел, умен, добър и щастлив човек.

През цялото това време не спираш да се питаш: „Добра майка ли съм?"

Откъде идва това съмнение, е по- правилният въпрос. „Можех ли да сторя повече?” А това колебание? Отвън, от другите – майки, представи, насаждани от медии, психолози, моди във възпитанието. Отвътре – от нашата тревожност, липса на увереност, ниско самочувствие. Този въпрос е като отровата – дозата прави лекарството. Да, нека си го задаваме, но нека и не прекаляваме. Не е лошо да си съвестен родител, но също толкова важно е да отпускаш контрола и да се отдадеш на радостта от майчинството.

Аз съм сигурна, че всяка от нас иска да е добра майка и прави всичко по силите си. Сама за себе си е права за всяко решение и постъпка. И ден след ден, успяваме да бъдем – въпреки или благодарение на обстоятелствата, на собственото си възпитание и интелектуалния си багаж. Вечната тревога – „Добра майка ли съм, щом правя това и онова или не правя третото?” е твоята най- голяма слабост, но и твоят най- голям коректив, който те поддържа във форма. Стига да владееш тревожността си и да я насочваш правилно.

Но знаеш ли, забрави за миг за тревогата. Справяш се по- добре, отколкото си мислиш.

Защо ли? Защото си единствена и неповторима за своето дете. Защото си целият му свят и това ще е завинаги. Защото то няма друга за сравнение и ще има само теб за пример. Това не значи, че трябва да спираш да се стараеш, напротив! Каква отговорност е това, да си единствен! Сякаш си тънката нишка, на която се крепи всичко за детето. Не можеш да си позволиш да се разклати, камо ли да се скъса. Та ние не просто гледаме деца – ние творим човеци. И затова препускаш всеки ден в онова омагьосващо ежедневие, което те води до безтегловност във времето. И накрая все стигаш до неизменното: „Кога пораснаха децата?!”.

И още един силен коз – ти имаш неизчерпаеми сили да бъдеш майка. Да бъдеш майка И делова жена, И домакиня, И всички роли по пътя, може би не, но да си майка, определено – да. Животът се заражда в теб и тази енергия е несекваща. Опитите да съчетаваме, да изискваме от себе си още и още ни изхабява, не майчинството. Ако това е твоят приоритет номер едно, това е и възможността да разгърнеш най- много от себе си. А тя ще озари и другите ти страни. Много жени казват, че са станали по- добри хора, когато са станали майки. И това е една от най- прекрасните възможности, които ти дава майчинството – шансът да станеш по- добър човек, в което децата са търпеливият и вдъхновен учител.

Винаги съм казвала, че най- големият дълг на една жена е пред детето й. Не пред неизмитите чинии, очакванията на мъжа й или поредния доклад за шефа. Защото децата няма да помнят думите ни, а това, което сме били. Макар да не би било лошо и в някои думи да се вслушват.

Мислим ли понякога как ще ни запомнят децата ни, какви сме в техните очи? Там е отговорът на въпроса: "Добра майка ли съм?"

От това цялото взиране в тях, можем ли да се взрем в себе си? Да се срещнем с най- големите си страхове като майки – че бързо губим търпение, че им викаме повече, че все не намираме време, че ни лисва увереност, която липса можем да предадем, че не общуваме качествено, че сме свръхвзискателни или пък не достатъчно амбициозни. И след срещата да сме в състояние да кажем:

„Аз съм добра майка, но не най- добрата на света, а на моето дете.”

Виж още: Какво мислят майките за себе си?