
![]() |
Да намерим любовта вътре в себе си. Първият съвет вече се е комерсиализирал от много повторения, някои от неподходящи хора, но е много важен, нека просто проникнем в същността му – да спрем да сме зависими от чуждото мнение, да забравим за перфекционизма. Нека най- после да спрем да се доказваме, дори пред себе си.
Да обличаме само дрехи, в които се чувстваме женствени и красиви. Да спрем да робуваме на модни тенденции.
Да четем книги и да гледаме филми, които ни вдъхновяват и ни дават сила. От безсмислените риалити и толк шоута и часовете, прекарани пред телевизора, буквално затъпяваме, а това се отразява и на излъчването ни.
Да имаме ясна визия за бъдещето, но и да умеем да се изправим през празнотата и нищото, когато мечтата ни се провали. Да съзнаваме, че ще се появи нова цел и да имаме търпение да я дочакаме. И в лоши, но и в хубави моменти да знаем, че „и това ще мине“.
Да подбираме храната си според собствения си вкус, да не се подчиняваме сляпо на мнението на диетолози, приятели и медии. Насладата от храната е по- важна от самите качества на продуктите. Затова бабите казват, че ако детето се храни през сълзи и на сила, все едно поема отрова. Един шоколад, изяден с наслада и без чувство на вина ще ви даде повече полезни вещества от сурова чушка, изядена с неприязън и мисли за шоколад.
Да знаем, че понякога се налага да търпим глупави хора и неприятни ситуации преди да разгърнем потенциала си. Трябва да сме гъвкави. Но въпреки това, ако не е наложително за момента, общуването с неблагородни и ограничени хора съвсем не е препоръчително. Да се разделим с илюзиите, че можем да ги променим и да се самосъхраняваме повече.
Да спрем да водим лишени от смисъл разговори, да спрем да обсъждаме хората. Това само черпи от жизнената ни енергия и ни отдалечава от истинската ни същност.
Да спрем да се сравняваме и да опознаем собствените си силни и слаби страни. Така ще знаем какво да развиваме в себе си и от кое качество вече можем да се възползваме. Все пак, колкото и да се развиваме, ако сме родена танцьорка, едва ли ще станем невероятен лекар. Да не забравяме, че всяка има уникален път.
Да се научим да се разделяме – с вещи, с хора. Някои от тях ни дават сили, други ни ги отнемат. Можем да сме в плен дори на ненужен навик. Без раздяла със старото, новото не може да дойде в живота ни. Изгодното и кичът нямат място в живота ни, той е за истинското.
Да подкрепим другите да се наслаждават на живота, да се опарят и да получат уроците си. В това е мъдростта, не в поучаването и във вкопчването в собствения ни морал и гледна точка.
Да приемем сянката си, независимо как ще я наречем. Гневът, тъгата, екстазът, вълнението, агресията също са част от нас, ние сме хора, а не ангели. Усилието да си изградим фалшив образ на винаги мила и усмихната жена много изморява.
Да се научим да различаваме желанието на сърцето си от наложените ни желания – от родителите, обществото или от собствения ни логичен ум.
Да ходим боси по тревата, да спим достатъчно, да танцуваме диво, да се любим... Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=3071