Чистенето на ушите е един от навиците ни след баня. Под влиянието на топлата вода, ушната кал омеква и отстраняването й е безпроблемно. Но дали изобщо е нужно да я чистим и колко далеч, по- скоро навътре, можем да стигнем в тази грижа.

Как се образува ушната кал?

Наречена на медицински език церумен, тя е резултат от функцията на жлези, разположени в основата на ушния канал. Лепкавата субстанция, която секретират, „хваща” всички външни тела, които могат да попаднат в ушния канал. Прах, други замърсители и микроби. Тя има освен това дезинфекцираща функция, антимикотична и овлажняваща. Има мазен характер, за да предпази ухото от водата. С помощта на миниатюрните косъмчета в канала, тя бавно се стича надолу, където вече може да бъде видяна жълтеникавата „рекичка”. Дотук в ушната кал няма нищо лошо. Единственото неприятно нещо е неестетичният вид да ушите ни.

Представете си една елегантна дама, с красиви обеци, от нейните уши да се подават тъмно жълти топчета. Не става. Ето затова козметичната индустрия е изобретила клечките за уши, а преди да ги имаше у нас, почистването ставаше с памук, увит около клечка кибрит. Вече има и спрейове за ушна кал, а бебетата се радват на свой дизайн, който пречи на клечката да влезе твърде надълбоко.

Защо изобщо да я чистим?

Все повече специалисти предупреждават, че прекаленото старание в чистенето на ушите може да причини повече вреда, отколкото реална полза, за здравето вече говорим, не за естетичния външен вид. Механичното чистене на уши с клечки, които влизат твърде надълбоко, може да увреди деликатни части на ухото и да повреди слуха.

Освен това чистенето по- често от веднъж седмично стимулира производството на повече ушна кал, защото това е защитен механизъм на ушите. А ако неправилно чистим ухото и бъркаме твърде навътре – можем да напластим ушната кал, така че да образува т. нар. "тапа", която само специалист ще може да отстрани.

Ушната кал може да бъде вредна само по този показател и при условие, че в ушите, особено на по- възрастните мъже, има по- гъсти косъмчета, които задържат и повече ушна кал. Добре е първо да се консултират със специалист УНГ, кой е подходящият начин за почистване.

Природата е дала на ухото начин да се самопочиства, но и да изхвърля мръсотията. Когато ушната кал стигне в прехода между ушния канал и мидата, под влияние на повечето въздух, тя се вкоравява и се образуват малки топченца, които могат да се махнат елементарно, а ако ги оставим – падат и сами.

Как все пак да чистим ушната кал?

Да оставим ушната кал сама да падне от ухото не е добра идея - както казахме, това не е никак естетично. Затова след баня си е най- удобния момент, тук колебание няма. Вземете чиста кърпа и вкарайте крайчето и докъдето стигне в ухото. Сами ще забележите, че тя няма да стигне далеч. Критерий колко навътре можем да стигнем е, докъде можем да си пъхнем пръста. А ако искате да ползвате клечки, но вие страх да не бръкнете по- навътре – ползвайте бебешките клечки за уши. А вече купените недейте изхвърля – можете да стигнете с тяхна помощ до трудно достъпни места или дребни предмети и да ги почистите. Пазете ги за домакинството или направете снежинки с тях, вашите собствени уши нямат ( почти ) никаква нужда от тях.