В Древен Рим имало един празник наречен Сатурналии. По време на честването му, всяка година в края на месец декември, ролите в обществото се обръщали. Пируването и веселието било съпроводено с една от главните характеристики на този празник, пълната свобода, която робите получавали и с която господарите им трябвало да се съобразяват. Докато траел празникът обществените дела били отменяни, престъпниците не се наказвали, а учениците спирали заниманията си.

По думите на Джон Фрейзър (“Златната клонка”), всяка култура има своите обичайни ограничения и правила, които в определено време си позволява да нарушава, като по този начин си предоставя отдушник. Тази екстатичност, нарушаването на обичайния курс на живота, е безценна глътка въздух и тя не е запазена само за общностите.

Нашите собствени малки бунтове имат същия потенциал, но в умален, индивидуален размер. Те ни карат да погледнем света от друг ъгъл, сменяйки гледната точка, дават ни усещането, че си позволяваме непозволеното, изваждат ни от коловоза на обичайното и ни поставят в непривични ситуации. Не трябва да пренебрегваме нуждата да отпуснем парата и да свалим маската. Встрани от сериозността, далеч от стреса, да се обърнем позитивно към това, че преминаването на граници не само че не е страшно, но понякога е много плодотворно.

Прекомерната ригидност, изискванията, ограниченията не работят, a пораждат изкривени форми, когато към тях не върви и онова копче, с което винаги можем да ги изключим, поне за малко. Казано иначе, не знаеш иззад кое малко бунтче ще изскочи нещо хубаво и стойностно.

Бунтовнически ден, не седмица

Излизането от ритъм може да ни изиграе и лоша шега. Затова трябва да го ползваме с мярка, по малко, само колкото отново да засияе баланса около нас. Тук не става дума за цялостно отпускане и връщане към редни навици и практики, а за намиране на временен контрапункт на нормите. В противен случай, малките ни бунтове могат да покажат и обратната си страна – да станат твърде дълги. Тогава ще се загуби същността им на извънредност и те ще се превърнат в самоцел.

Удоволствието да прекрачиш прага и да излезеш от рамките идва от най-различни “прегрешения”. Малките ни начини да избягаме от притискащите ни отговорности, за да можем после със свежи сили да се върнем към тях, са индивидуални – зависят от пределите, с които сме свикнали да се съобразяваме. И все пак, в основата на изправянето срещу някоя норма, си остава умението да можем да въстанем срещу себе си и сами да поставим под въпрос ограниченията, които си налагаме.