Около мен е пълно с хора, които практикуват уикенд туризъм. Какво значи това ли? Значи, че почти всяка събота и неделя са запланувани в календара с определена дестинация - обикновено къща в планината. Организираме си нощувка, транспорт. Следват: пазаруване за ядене и пиене в количества, с които 4 членно семейство ще се прехрани една седмица, стягане на багаж по списък, събиране на музика и техника и зареждане предвидливо на телефони и фотоапарати, защото ще се правят много, ама много снимки. Нали после ще разказваме и споделяме по социалните мрежи.

Дотук нищо нередно, нали? Ставаме под пара, юркаме децата, половинката ( или той нас ), местим багажи, зареждаме бензина, храна за из път и хайде, тръгнахме. Малко напрегнати, но нали отиваме на почивка, успокояваме се не след дълго и настроението се вдига с наближаването на мястото. Оставяме багажа, обикаляме имота, харесваме си стаи и започваме да се чувстваме у дома си.

Каква фатална грешка! Жените отиваме да правим салати и да гласим трапезата, мъжете се заемат с барбекюто, инсталират музиката. Започва едно ядене, пиене. Да, не може да се отрече, че е весело – компанията да се събере на място извън града, с някои не сме се виждали от много време може би.

Но така да премине целият уикенд? Сред природата сме, нека се възползваме от това, което предлага тя. Какъв е смисълът да бием толкова път, да даваме толкова пари за гориво и храна, а не си подадем носа от оградата на къщата? Толкова много красота, приключения и неочаквани находки ни очакват само за два - три часа наоколо.



Има ли нужда от нов прочит туризмът тип "уикенд извън града" ?

С правилната компания ли сме? Още в началото трябва да се замислим, дали сме с правилните хора и дали искаме едно и също от уикенда заедно извън града. Ако всички искат това – от масата в леглото и обратно и това е представата им за почивка, може би е време да си намерим други съмишленици за такива мероприятия или просто да се примирим. Или пък не - какво ни пречи да се опитаме да ги убедим в ползите в една малка разходка извън имота, в който сме. Със сигурност имаме поне една приятелка, която иска да отслабне или момчетата ще искат да поиграят волейбол заедно на някоя полянка, а ние да ги окуражаваме отстрани.

Какво предлага теренът? Ако решим, с компания или не, да пообиколим наоколо, не е лошо преди да потеглим да се информираме какво има в околността на тази къща все пак. Рекички, някой паметник, лобно място на войвода - няма значение. Те са един добър повод да се раздвижим. Макар като туристическа дестинация да не са кой знае какво, те стигат колкото да са цел на една няколко часова разходка.

Дори и да е за кратко време не бива да забравяме, че сме на непознато място, сред природата:

Да не се отдалечаваме твърде много. Времето, през което вървим в едната посока, е същото, за което трябва да се върнем.

Да носим мобилен телефон, вода, дори и да отиваме съвсем наблизо.

Да не навлизаме в гора, изкачваме скални стени или прекосяваме реки, ако нямаме физическата подготовка и/ или екипировка.

В планината времето се променя по- бързо. Колкото повече вървим, толкова по- подготвени трябва да сме и за това.

Да си вземем раница или поне торбичка - не се знае какво можем да намерим: билки, диви плодове, гъби ( само ако сме познавачи на ядливите ), а да има в какво да си държим боклука или дрехите.

И да не се отправим на целодневен поход, да се ограничим на разходка за два часа, ползите от активния туризъм са неизброими. За здравето, за тонуса, за доброто ни настроение и душевно равновесие. Доказано е, че да движението е здраве, но не и ако минаваме един и същ маршрут всеки ден с еднакво дълго времетраене. Тялото и мозъкът получават повече стимули, когато има разнообразие в движението – изкачване, спускане, ускоряване, забавяне. Такова разнообразие засега се среща само в природата.

А съчетанието с чист въздух го прави още по- полезно. Движейки се, ще се заредим енергийно, ще прочистим главата, ще се свържем с природата по познат, но забравен начин. А един бонус биха били даровете, с които полето, гората, може да ни зарадват, неочаквани срещи с животинки и безкрайно много снимки – нали все пак ще разказваме след това.