Ако всеки момент очаквате вашето бебе да се появи на бял свят, сигурно си задавате множество въпроси. Как точно ще се случи всичко? Ще се справи ли моя бебчо...а аз самата? Вероятно сте прочели много за раждането и сте изслушали безброй разкази на жени, които вече са преминали през това изпитание, но всички те са от гледна точка на майката, но не и на малкото същество. Именно то обаче е главният герой по време на раждането. Запознайте се от близо с неговата роля.

През деветте месеца бременност бъдещата майка и нейното дете живеят в един общ ритъм. И така, докато един ден малкото същество не се почувства готово, да поеме по пътя на своята самостоятелност. Инициатор е именно то – когато всичките му органи са вече напълно съзрели, ендокринната му система освобождава хормон, който слага начало на родовия процес. Разбира се, става въпрос за случаите, когато всичко върви по план и няма никави усложнения.

И така малкото създание поема пътя си към светлината, а ролята на неговата майка е да му помага, за което й напомнят все по-честите и болезнени контракции. Раждането е важно изпитание и за двамата. По време на него детето се подготвя да посрещне предизвикателствата на външния свят – друга температура, силна светлина, непознати усещания...и първата глътка въздух. Затова децата родени със секцио, които шокиращо са били извадени от утробата на майка си, трудно се адаптират към новата ситуация.

Първа фаза на раждането - подготовка
Първата задача на малкото същество е да се премести от кухината на матката към разкриващата се от контракциите шийка. Тази маневра трябва да се извърши бавно и постепенно и обикновено отнема между 6 и 12 часа. И в този момент майката и бебето работят задружно. Мускулите на матката се свиват и избутват мъника в правилната посока. В резултат на все по-тясното пространство той пък прибира ръчичките и крачетата към тялото си и се подготвя да премине през тесния „коридор” към външния свят. Важна е не само физическата, но и психическата нагласа на малкия герой, затова адреналинът му се покачва, а пулсът се учестява. Той е под напрежение, но не мислете, че страда. Природата се е погрижила да му спести неприятните усещания – голямото количество ендорфини, които се отделят по време на раждането действат като естествено обезболяващо, а сака с околоплодни води омекотява притискането на матката. Когато мъника влезе в тясното пространство на малкия таз, главичката му се защитава от фонтанелата – възглавничка от мастна тъкан, която пази мозъка му от увреждания.

По време на паузата между контракциите семейството взема кратка почивка преди решителното събитие. Много е важно майката активно да помага на своето бебе с правилни напъни. Ако тя е неспокойна и упашена, мускулите й се свиват силно и притискат прекалено мъника, а притокът на кислород към него намалява. Недостиг на въздух бебето може да изпита и в обратния случай – ако майката се е раздала прекалено в първия етап и за финала не са й останали никакви сили. За да не застраши здравето на своето мъниче тя трябва правилно да разпредели енергията си от началото до края.