Има много двойки, които твърдят, че в отношенията им няма романтика или изобщо любов. Тази теза, според която любовта от младите години преминава с времето в уважение, грижа и признателност, е много популярно оправдание, когато си зададем въпроса: „Какво стана с любовта ни през годините, къде отиде тя?”

Вярваме или не в тази теза, няма човек на света на която и да е възраст, който да не копнее за нежност, романтика и искрени, непринудени и неочаквани прояви на любов. Но не онази с уважението и кротката почтителност, а на страстната, дълбоката, която уж принадлежи на младите.

И започваме с оправданията, защо това не се случва – животът е труден, хората едва оцеляват. Пари няма, но има грижи по децата, сметки, болести, съкращения, безработица. Каква ти любов? Даже всичко привидно да е наред, много двойки признават, че грижите за децата им отнемат много повече енергия и време, отколкото са предполагали. Училището, пубертета, грижи около здравето, парите, бала, матурите, гаджетата им – една безкрайна върволица от събития, в които те въвлича родителството.

Любовните отношения се свеждат до минимума, а някои двойки признават, че минават дни без да се целунат или прегърнат. Вечерта всеки заспива уморен и новият ден започва с нови грижи.

Любовта обаче е такова нещо, че има нужда от минимална грижа, полуиздихание, и пак оцелява. Колкото и да са притъпени сетивата ни в годините, я някой спомен, я среща с лице от миналото, я случайна дума или жест в неочакван момент – ще върне тръпката, усмивката, нежността, за ни припомни, че още ги има.

И когато наближат 40- те, 50- те години, децата тръгват по свой път - учат или работят, или и двете, най- често в друг град, с което мислите по тях не намаляват, но да кажем, че те поемат своята отговорност в живота. Тогава сме изправени пред интересна ситуация:

“Вече разполагаме с време за всичко.”

И какво следва да правим с него? Наблюденията ми над много двойки показват, че те чакат този момент с истинско нетърпение. Да останат насаме у дома си. Ако има поне малко от чувството, което ги е събрало, те копнеят да останат сами, макар никога да не си го признаят и все да твърдят, че само за децата си мислят и тъгуват.

Е, има и такива двойки, които са изправени пред бездната на мълчанието, когато най- съществената тема за разговор - децата, вече я няма. Тогава времето увисва помежду им, само да им покаже колко са се отчуждили през годините. Не позволявайте това да се случва, времето може да се използва толкова смислено:

Време за общуване – темите около децата вече имат друг характер, те става коментарни, а не съществени. Кой се е обадил, какво е казал, здрави ли са, имат ли пари, първото зъбче на внучето ( евентуално ) – но това вече не е тяхна основна грижа. Сега е време двойката да разговаря като такава – мъж и жена, които се обичат, любовна двойка, заета със себе си.

Време един за друг, за другите – много двойки наистина преоткриват другия. Виждат го в нова светлина, същия уж, но много различен. С годините човек може очарова и да раз- очарова. Всичките години, прекарани в тревоги по децата или текущите неща сякаш ги отдалечава в онова усещане за другия. Сега е време да е опознаят отново, а това гарантира динамика в отношенията – повод за дискусии, дълги разговори - сякаш отново са в началото на любовта си. Срещите с приятели и приятелки зачестяват, преоткриват се забравени хобита. Много двойки започват да прекарват повече време на село, на почивка, в разходки.

И да, време за любов. Сексуалният живот на една двойка на средна възраст може толкова да се активизира в даден момент, че дори да не се сравнява и с младите й години. Тялото е различно, желанията – също. Разбирането за секса вече остава акцент на близостта, гушкането и разговорите в леглото, страстта също не липсва, стига да им взаимно желание. Днешно време има достатъчно много средства жената да се справя с менопаузата, а мъжете, примерно, с нарушената функция на простатата. А ако двойката е с по- модерни разбирания за секса – може да се възползва от различни секс глезотии – масажни масла, лубриканти, секси бельо за него и нея и т.н. Даже децата им понякога се изненадват, как виждат родителите, за които никога не са мислили по този начин, да се целуват „на стари години”, да се натискат и кикотят.

Любовта и дългогодишните отношения, не са в обратна зависимост. Те се подсилват и осигуряват взаимно. Ако тръпката още я има, имате време за себе си и за любимия, направете всичко възможно, да си подарите този Ренесанс в отношенията ви. Със сигурност вашата любов го заслужава.