Тя има работа до късно в офиса, а в събота я очаква служебно пътуване... и още не знае как да му го съобщи. Часовникът тиктака, а тя не се е прибрала у дома и изтръпва при мисълта какво я очаква, когато се прибере... побиват я тръпки от думите, които ще чуе и обвиненията, които ще й отправят... Със сигурност ще бъде обвинена, че има връзка с колега.

Когато двамата са навън, тя не смее да повдигне очи, за да не си помисли любимият й, че гледа друг. Не може и да си помисли да излезе някъде с приятелки или недай Боже, с приятели. Това е табу за нея. Тя няма собствен живот, защото ревнивецът е по следите й. Дебне всяка нейна крачка, проверява редовно телефона й, скайпа, профилът й в социалните мрежи, преравя джобовете й, използва всяка възможност да разпита в работата и в обкръжението й къде и с кого е говорила. А когато е навън, той й звъни по 20 пъти, за да знае точното й местонахождение и често проверява, проследявайки я, дали казва истината. А тя, разбира се, винаги лъже.

Това е малка част от действителността на двойка, в която присъства патологична ревност. Мъжът, патологичен ревнивец, е винаги нащрек. Във всеки невинен поглед той вижда сексуални намерения, във всяка дума – скрит порочен контекст, а всяка приятелка на любимата му жена за него е заплаха. В по-тежките случаи патологичният ревнивец стига до там, че да отнеме напълно личната свобода на половинката си, като й забранява да излиза, да се среща с хора, а понякога дори и да работи, за да я контролира напълно. Изисква ежедневен и ежечасен отчет.

Той държи възлюбената си без почти никакви финанси, за да не може да осъществява потенциалните си изневери, може дори да я заключва, докато го няма или да изпраща някой, който да следи какво прави.

Но и вкъщи той не е напълно спокоен и затова може да се погрижи и да отнеме интернет достъпа на жената, която обича, за да не се свързва виртуално с други мъже. Наблюдава внимателно как се облича, дали се гримира, лакира и налага контрол и върху това. На нея й е забранено да изглежда добре и да го демонстрира. Тя е длъжна на всяка цена да остане незабележима, невзрачна и антисексуална пред света. И макар всичко това да елиминира сексуалното й желание, най-силните обвинения идват, ако откаже секс на ревнивеца. Тогава той е сигурен, направо убеден, че тя му изневерява, защото според него няма друга причина да откаже ласките му.

Партньорката на патологичния ревнивец може да стане изцяло подвластна на ревността му и дори да изпита вина за „грешките“, които е допуснала – 5-минутното закъснение, новата прическа, отклонението от маршрута от работа до вкъщи и т. н. Тя може дори да приеме за нормално да живее по този начин и да не осъзнава колко ограничен живот води и колко свои права е потъпкала в името на любовта. Но това не е любов, а обсебване, патология, която може да заеме застрашителни размери и да прерасне в сериозно насилие. Насилие над тялото, но и над личността. Живееш ли в страх, не си обичан, а контролиран. Компромисите, които правиш, за да останеш, са недопустими и те водят към дъното.

„Той ще се промени“. Това е заблудата, в която много жени на патологични ревнивци живеят. За съжаление обаче, промяната на това състояние изисква много дълбока и продължителна психотерапевтична работа, която няма как да се случи с времето или от самосебе си. Тя е плод на много усилия и все пак, ако партньорът ви осъзнава, че страда от този проблем и има волята да работи по разрешаването му, има известна надежда. Ако действително го направи, може да настъпи желаната промяна, след време. Не бива обаче да се хващате за тази единствена възможност, тъй като пътят е трънлив и несигурен и само истински мотивираният човек може да успее да се промени. За жалост, по-голямата част от патологичните ревнивци нямат усещането, че проблемът е у тях, а го търсят в жените, които „притежават“ и контролират.

Те имат потребността да го правят, защото са неуверени в себе си и се чувстват вечно застрашени. От тяхна гледна точка, да живееш в постоянно съмнение, също никак не е лесно. Изживяванията на патологичния ревнивец са много мъчителни, тъй като той всеки път преживява емоционално разтърсващо измислените изневери на партньорката си и ги изстрадва. Извиненията и разкаянията му са само част от репертоара на ревнивеца и те са последвани от нови и нови сцени на ревност. И нови извинения... цикълът е затворен.

Пред вас остава въпросът дали искате да прекарате живота си така или да живеете истински, обичани, но не и ограничавани.