Мария Монтесори е може би най-известното женско име в педагогиката. Тя е основател на цяла школа в обучението и развитието на детето. Подходът, който тя прилага, променя завинаги представата за детската психика, потребности и личност, макар дори днес той още да се смята за реформаторски и революционен.

Д-р Монтесори (31 август 1870 – 6 май 1952) е забележителна жена с дълъг и ползотворен живот. През 1896 г. става първата жена, дипломиран лекар в Италия. Като имаме предвид каква е епохата, това само по себе си е знаменателно. Но нейната дейна натура не спира до обикновена лекарска практика. Тя започва да чете лекции в Римския университет и да работи по много проекти, най-известният измежду които е Casa di bambini в Рим, като част от правителствен проект за подобряване на живота в бедняшките квартали. До този момент тя e уважаван лекар, лектор и преподавател на умствено изостанали деца. Именно от тях тръгва идеята да изследва как средата влияе на детското развитие и как едното оптимизира другото.

Когато открива прочутата си "Детска къща", тя зарязва почти всичките си проекти и се отдава на педагогически метод, изграден върху пряко наблюдение на децата.

“Аз уча децата, а те ме учат как да ги обучавам”

Издава "Метод на научна педагогика като приложение към детското обучение в детски домове", който труд се счита за основоположен за Метода Монтесори. От тогава популярността й расте, тя пътува до повечето европейски държави, като същевременно бяга от режима на Мусолини, стига САЩ и Индия. Неуморимо чете лекции, открива детски центрове, обучава и издава сертификати. Делото й е грандиозно. Три пъти е номинирана за Нобелова награда за мир и не успява да я спечели. Но това нито за миг не накърнява резултатите и авторитета й в глобален план.

В какво се състои Методът Монтесори?

В много отношения той е революционен, т.е. роден е, противопоставен на статуквото в педагогиката, а именно: детето е обект на образованието, то е пасивна страна и възрастните налагат авторитета си, като само те определят насоките в развитието му – игра, умения и навици за ежедневието, отношения с другите и морални ценности. Авторитетите ръководят целия този процес. Според Мария Монтесори детето е в центъра и също е активна страна на образованието, а възрастните се съобразяват с неговата индивидуалност, като чрез наблюдение намират подход към обучението му. Методът Монтесори е прицелен в две възрастови групи 0-3 г. и 3- 6 г., а целите му са:

Самостоятелност при овладяване на действителността.

Развиване на личността и индивидуалността. Към всяко дете се подхожда като към отделен индивид, а не част от група, под общ знаменател.

Придобиване на знание от „първа ръка” – в пряка близост с природата, ежедневието, с наблюдение и насочващ анализ.

Ненамеса на възрастните в играта и обучението на децата – те само наблюдават и насочват

Създаване на връзка на детето със собствената му сетивност „от хващане към схващане” и то само да вникне в устройството на света.


Принципи на Метода Монтесори:

Достъпна околна среда, подвластна на детето – децата разполагат с играчки и мебели, които са пригодени към техните възможности. Играчките са прости, но развиват детското мислене и разбиране – поставяне на предмети един в друг, сортиране по форми и цветове. Детето само избира с какво да се занимава и само разкрива взаимовръзките в играта.

Учене в и с движение. Теоретичните познания играят нищожна роля в нейната методика. За явленията от действителността децата учат с ръчен труд и творчество, като материалите са от околната среда, а не създадени специално с тази цел.

Грижа за другите. Децата в образователните групи са с различна възраст, като целта е малките да се учат от големите, а големите да се учат с помощта на малките на толерантност и разбиране, да им помагат в ежедневието и това също има образователен ефект.

Изследване на околната среда от личен опит. Децата имат безпогрешен инстинкт, който ги води в изучаването на природата. Вместо да се говори как падат листата през есента, да се види с разходка навън. Заложена е грижа за растенията и домашните животни.

Грижа за себе си и за другите, за заобикалящата действителност. Децата се обслужват сами – сипват си храна, почистват, участват в приготвянето й. С всяко разсипване на супата то се доближава до умението да сипва без да цапа. По същата логика на детето може да му се предложи и да извършва домакински дейности.

Ненатрапване на ученето. Детето се учи да познава буквите и цифрите, да смята и чете, когато се почувства само. Индивидуалният подход тук е много важен. Тези фундаментални знания трябва да идват сами, и то осъзнато, а не насила наложено.

Самодисциплина. Детето е оставено с минимална намеса от страна на възрастните. Ако средата му е обезопасена и на негово разположение, реално не би трябвало да бъде в опасност или да направи беля, която да бъде наказвана. Възрастният само наблюдава, търсейки път на разбиране и насочва детето да мисли и действа самостоятелно. Така дисциплина почти не се налага да бъде провеждана. То само открива корективи в поведението си.

Индивидуален подход. Монтесори групите са малки – 5-6 деца, като целта е максимално да се приложи индивидуален подход. Възрастният ще има време да опознае децата и да им предложи занимания или да води диалог, по теми, които го интересуват или откликват на темперамента му.

Методът Монтесори е много широко прилаган в цял свят. Най- убедително са залегнали идеите й в Скандинавските държави, отличаващи се с либерална образователна система и широки възгледи. Но можем да открием алтернативни детски градини, т.нар. "къщи" и в повечето страни, не само в Европа. Колкото до България, някои от принципите й се прилагат в държавните детски заведения, но на фона на авторитарното образование, това са нищожни опити.

За щастие, се откриват много кооперативи, детски сдружения и всякакви алтернативи на държавните заведения. Остава тези идеи да бъдат популяризирани, да се обучава все повече персонал, за да не бъдат половинчато или криво прилагани. Можем да си пожелаем все по- отговорни за образованието лица да поглеждат трудовете на Мария Монтесори, защото определено има нужда от промяна.