Антон Павлович Чехов е всеизвестен руски автор, майстор на късия разказ, на пестеливия, но образен език и иронията, с която се отнася към света. Епохата в тогавашна Русия изобилства от затворени "висши" общества, където царуват собствени порядки, но клонящи към френската култура и маниер. На почит са интелектуалците, творците, както и меценати- дворяни и военна аристокрация.

Чехов е в апогея на славата си, когато получава апел за помощ от своя по- малък брат, художникът Николай Чехов. Той отчаяно иска да бъде приет от някое от тези общества, но не знае подхода. Смътно подозира, че освен талант, той трябва да притежава поведение и качества, които обаче остават пълна загадка за него.

Остроумният и проницателен брат му отговаря с едно писмо, останало като наръчник на културните хора. И в световноизвестните си творби, и в личния си живот, талантът е талант във всичко, което прави. Колкото е по- голям, толкова по- дълго във времето отеква делото му. Дори и днес, това писмо звучи актуално:

“Често ми се оплакваш, че хората „не те разбират”! Гьоте и Нютон не са се оплаквали от това… Само Христос, но той е говорел за своята доктрина, а не за себе си… Хората те разбират идеално добре. Ако ти не се разбираш, вината не е тяхна.

Уверявам те като твой брат и като приятел, че те разбирам и ти съчувствам с цялото си сърце. Познавам добрите ти качества, както познавам петте си пръста. Имаш само един недостатък и погрешността на твоята позиция, твоето нещастие и твоето неразположение на стомаха се дължат изцяло на него. Това е твоята пълна липса на култура. Прости ми моля те, но veritas magis amicitiae*. Разбираш, че животът има своите условия. За да се чувства удобно сред образовани хора, за да бъде като у дома си и щастлив с тях, човек трябва да бъде образован до определена степен.

Културните хора трябва според мен да отговарят на следните условия:

1. Те уважават човешката личност и за това са винаги мили, внимателни, любезни и готови да услужат на другите. Прощават шума, студа и изсушеното месо, и остроумието, и присъствието на непознати в домовете им.

2. Те не симпатизират само на просяците и котките. Сърцето ги боли за това, което очите не могат да видят… Стоят будни през нощта, за да помогнат на П.., да платят образованието на братята им и да купят дрехи на майка им.

3. Те уважават имуществото на другите и затова си плащат дълговете.

4. Те са честни и се ужасяват от лъжата като от огън. Не лъжат дори за малки неща. Лъжата е обида за слушателите и ги поставя в по-низша позиция в очите на говорещите. Не се преструват, държат се на улицата, както у дома, не се перчат пред по-скромните си другари. От уважение към ушите на другите, те по-често мълчат, отколкото говорят.

5. Те не омаловажават себе си, за да търсят съчувствие. Не си играят със струните на сърцата на другите хора, за да ги карат да въздишат и да ги използват. Не казват „Аз съм неразбран.” или „Аз съм вече непотребен.”, защото целият този стремеж към евтин резултат е вулгарен, изтъркан, фалшив…

6. Не притежават плитка суетност. Не се вълнуват от такива фалшиви диаманти като познаването на знаменитости, здрависването с П., слушането на възторзите на случаен наблюдател на киноспектакъл, популярността в кръчмите…

7. Ако имат талант, те го уважат. За него жертват останалото – жени, вино, суетност… Те са горди със своя талант… Освен това са взискателни към себе си.

8. Те развиват естетическото чувство у себе си. Те не могат да си легнат с дрехите; да гледат пукнатини, пълни с буболечки, по стените си; да дишат лош въздух; да върят по наплют под. Не търсят интелигентност (у човека до себе си), която се проявява в непрестанно лъгане. Те желаят, особено ако са артисти, свежест, елегантност, човечност. Не лочат водка по всяко време на деня и нощта; не душат около шкафовете, защото не са прасета и знаят, че не са. Пият, само когато са свободни, с повод… Защото искат mens sana in corpore sano**.

И така нататък. Такива са културните хора. За да си културен и да не стоиш по-долу от нивото на твоето обкръжение, не е достатъчно да си чел „Записките на Пикуик”*** или да си научил монолога от „Фауст”…

“Необходима е непрекъсната работа, ден и нощ, непрекъснато четене, учене, воля… Всеки час е скъпоценен… ”

Ела при нас, разбий шишето с водка, легни и чети… Тургенев, ако желаеш, който не си чел.

Трябва да се откажеш от твоята суетност, ти не си дете… ще станеш на тридесет скоро.
Време е!
Очаквам те… Всички ние те очакваме.”


* Истината стои над приятелството
** Здрав ум в здраво тяло.
*** „Посмъртните записки на клуба Пикуик“, известен роман по това време на Чарлз Дикенс.