Визитната картичка е задължителен атрибут на всеки човек, който иска да изрази себе – работата си, позицията си. Размяната на визитни картички е нещо повече от размяна на малко парче хартия с име и телефонен номер. Това е ритуал на впечатление, заявяване на себе си в голямата игра.

Ако вашата сфера на работа е много обширна, много задължително е визитната ви картичка да се откроява по някакъв начин сред останалите. За да изпъкнете пред конкуренцията, вие трябва да впечатлите, като в същото време останете верни на добрия стил и някои особености на самата визитна картичка като формат.

На какви условия отговаря стилната визитна картичка

Стандартите за размери на картички са 90 х 50 мм. Това ще ви го кажат и в печатницата, но е много важно да спазите този формат – той е стандарт и за класьорите на картички. Ако не го спазите- рискувате някой да сгъва или са скъса картичката ви. Така важната информация ще се загуби, а и ще предизвика досада.

Картичката се изписва с четлив шрифт, забравете курсива ( наклонен шрифт ), колкото и да е красив. Дори и в обикновен текст той трудно се чете, ако не увеличите размера, а на визитната картичка, той и без това е малък. Така се създава риск от грешно запомняне на информацията. От печатницата или дизайнерското студио може би ще ви предложат няколко проекта и вие ще си изберете.

Каква да е информацията на нея, е въпрос на естеството на бизнеса – двете имена ( длъжност ), телефони, ако е фирмена - физически адрес. Това е задължително, но може да се допълни с: факс, уеб страница на фирмата, девиз, лого – каквото прецените. Важното да не е претрупано. За хората на изкуството – „артист, музикант” и уеб сайт, блог, ако има такива, са достатъчно.

Ако се целите и в международни изяви или пазари – на задната страна на картичката може информацията да е изписана и на чужд език. Но на български задължително се изписва поне едната страна. Ако оставите задната страна празна, това дава възможност в течение на евентуален разговор да се водят някакви записки, час и дата на среща или друго.

Колкото до самата хартия и друго естетическо оформление – въпрос на финанси и личен вкус. Добре е хартията да се отличава от стандарта по плътност, цвят и дори текстура. Ръцете имат памет и веднага открояват по- забележителното сред масовото. Дръжте само кича далеч.

Колкото по- нетрадиционна и интересна е вашата работа, толкова по- дръзка и оригинална може да е визитната ви картичка. Колкото е по- консервативна е дейността ви - толкова по- строга е и тя.


Какъв е етикетът при размяната на картички?

Когато отивате на публична изява, не е задължително работна, носете винаги със себе си поне 2-3 картички, ако събитието е служебно – повече, най- добре във визитник, чиито дизайн също да говори за вашия стил.

Щом установите контакт или стане дума с какво се занимавате, извадете картичка и я подайте непринудено с две- три изречения. На свой ред приемете картичката само с „Благодаря” или кимване.

Ако вашето име или на събеседника ви са трудно произносими, кажете ги на глас и се извинете, ако не сте го казали правилно. Важното е още при първия контакт цялата информация да е пределно ясна.

Не е благоприлично да приберете веднага картичката, без дори и поглед да сте хвърлили. Това показва неуважение. Разгледайте я, ако има нещо неясно, изяснете и тогава внимателно приберете. А ако сте на маса, най- добре я оставете повечко време на масата. Така показвате, че този човек е важен за вас.

Не е прилично също да се драска, да се играе с визитната картичка. Тя представлява собственика си. Третирайте я с уважение.

Ако нямате визитник, а няколко просто така в портмонето или чантата, не ги вадете всичките като карти за игра и да подадете някоя от тях. Извадете внимателно само една картичка. Това ще покаже, че човекът е специален, не един измежду многото.

Естествено, извън света на големия бизнес размяната на визитки не е толкова формализирана. Но обичаят да се подава и взима с уважение, да се разгледа поне за няколко мига, се цени изключително много при всички хора – и артисти, и корпоративни лъвове.