Моето детство винаги тича нанякъде, косите му се ветреят след него, а слънцето и птичките сочат невидимите му пътеки. То ухае на слънце и свобода.

Моето детство има корички по коленете от колелото и носи срязани дънки с отдавна паднали джобове. Бретонът си подстригва само, защото все му пречи. Казах ли, че му липсват предните няколко зъба?

Моето детство не се страхува от паяци, прилепи и змии, защото знае, че е добро, а вярата му, че добрите никой не ги закача, го пази от всичко. То е смело, когато защитава приятел и смирено, когато погребва под крушата лястовичето, паднало от гнездото. И задължително слага цвете отгоре.

Моето детство става рано сутрин и бърза да закуси, защото не чака светът да го грабне, а само се впуска неустрашимо в него. То си ляга рано, защото е изморено от войни с невидими великани, опасни пирати, танци с принцове и малки чаени партита...

Не му трябват и не иска скъпи играчки, та то има толкова много богатства по джобовете – перца, камъчета, шнурчета, колело от счупен камион. То играе с шишарки, клечки, жълъди, листа и поне веднъж е правило кюфтета от кал.

Но моето детство обича и да се усамотява с книжка. Откъде иначе да разбере как да победи великаните, как да вземе на абордаж пиратски кораб и как да организира бал с принцеси. С книжките гони и чудовищата, които идват понякога нощем в съня му.

Моето детство обича на село – да се къпе със слънчева вода и да не си реши косата. Да тича и скача на воля, да изследва тавани и мази, полянки и долчинки. Обича животните на село, прашния път, птичките в клоните да го закачат. Обича да бъде оставено малко на мира. На своя си мир.

Моето детство не е безгрижно, напротив. Пред него стоят много проблеми. Иска му се да играе повече с мама и тати, да го питат разни неща и да смеят всички на масата. Иска му се да не чува толкова често: „Недей”, „Не прави”, „Спри”, „Стига”. Иска му се да чуе „Хайде”, „Можеш”, „Искаш ли”. „Какво ще кажеш”.

Моето детство иска големите да виждат и чуват повече за света под очите им – децата, животните, цветята, както и за този над главите им – звездите, птичките, пеперудите, слънцето.

Моето детство е за кратко с мен. То ще изчезне, без да разбера. Ще бележи целия ми живот, ще остави диря върху вашия и всеки следващ. Това, което е то днес, ще се върне утре със заряд, по- силен от егото и празната суета на света. За да го унищожи напълно или да го възроди.