За близо година около мен се разпаднаха три дългогодишни връзки. Които бяха обречени, уж, да продължат до края на вечността – толкова укрепени бяха по всички възможни точки. Една раздяла може да е мъчителна, може да е бурен ураган от болка и гняв, може да е тихо отчуждаване. Но, когато има дете, нещата са далеч по- сложни от нашите драми.

Много хора днес живеят на семейни начала или в брак, поделят домакинство, ежедневие, грижа за децата и дома, финансите. Често са млади хора, без особен житейски опит, които умишлено или когато детето е факт, решават, че то ще предаде допълнителна плътност на връзката – „Защо не?” Прибързано дори се женят понякога, но скоро разбират, че не всичко е така, както са си го представяли и решават да се разделят. Пътищата им поемат в различни посоки, както е редът. Обикновено, без решение на съда, както би било при сключен брак, детето остава при майката, бащата го взима по предварителна уговорка.

Едната ми приятелка, вече известно време необвързана, ми сподели, колко е трудно да потърси и намери нов мъж в живота си. В такова положение и дума не може да става за секс за една нощ. Дори и да излезе сама вечерта, след уговорки с баби и приятелки, които да гледат тригодишния й син, до дълготраен флирт с тенденция за обвързване много трудно се стига.

“Защо е така, питам се аз? Защо една още млада и привлекателна жена, жадуваща любов и привързаност, да не ги срещне все пак? Отново. Само детето ли е пречка?”

Причината е в нея. Някои жени сякаш доброволно се затварят в себе си. Освен страхът да не бъдат отново наранени, който е много реален и здраво държи юздите на емоционалността им, има и още нещо. Техните изисквания също много са се повишили. Предвид предишния живот, реално семеен, те едва ли вече търсят целувки в мрака и замръкване в чужди легла. Искат сигурност, улегналост, истински живот, защото знаят, че това е, от което има нужда и детето. От друга страна съществува рискът от изпадането в крайности. Много жени изпадат в някаква изкривена жертвоготовност в името на детето, себеотрицание, посвещаване изцяло на неговите нужди. Така без да искат, го поставят в положение на жертва, сами залепват етикета: „изоставеното от татко дете”. Това себеотрицание им пречи да се срещат с мъже и дори изобщо да търсят връзка. А детето получава страховито чувство за вина: "Мама е сама и нещастна, защото е длъжна да се грижи за мен".

Причината е в детето. По- големите деца осъзнават какво се случва, че мама и татко не живеят заедно, а мама ходи вечер или денем по срещи, говори с непознати, усмихва се, както едно време с тати. Реално едно дете на разделени родители си е дете на разделени родители, независимо, дали има дело за развод или един ден просто единият се изнася. Ревност, страх от изоставяне, несигурност, има го всичко това. Повечето майки се стремят да пазят чувствата на детето си и не бързат да се обвързват наново. Изчакват докато двамата се стабилизират отношенията си и тези с таткото, така че детето да почувства отново някакъв ред и смисъл в положението си.

Причината е в него ( евентуалният нов мъж ). Най- често срещаната. Нека погледнем една вечер в бара. Момче среща момиче, има привличане, има химия, тя обаче отблъсква опитите му за бързи действия, което го заинтригува. След среща- две, тя му признава или той сам разбира, че тя има дете. От неангажиращ на този етап флирт, това на него му се струва като увесване на въжето директно за пред Обредния дом. Така изглежда за повечето мъже. Силен е онзи инстинкт, според който един мъж не може да търпи носители на чужди гени. В природата това изобщо не се толерира. Изисква се много смелост и зрялост да приемеш чуждо дете, да го гледаш като свое, а през цялото време да таиш надеждата, че общо дете все пак ще има. Малко са мъжете, особено по- младите, които се осмеляват да се впишат в този полуготов вече живот. Освен всичко друго, този нов мъж в живота на жената трябва да приеме и присъствието на бащата на детето, ако той е активен в тази роля. А това поражда и нова вълна несигурност – „Ами, ако те се съберат? Кой тогава ще е глупакът?”

Причината е в бившия мъж. Много мъже също трудно преживяват раздялата. Независимо, чия и вината и дали такава изобщо има. Тези с по- силно его казват: "Не е моя, но няма да е на никой друг" и отказват да освободят емоционално жената. Търсят я по телефона, държат й сметка с кого излиза и кога се прибира. Много често има и такива подлеци, които удрят по болното място на всяка жена - детето. И я карат постоянно да се пита: "Добра майка ли съм, ако искам да имам нов мъж в живота си". Тези отношения могат да са много сложни - бивш, бъдещ мъж и една самотна и стресирана жена помежду им.

Причината е в „какво ще кажат другите”. Да, обществото малко трудно приема тези небивалици. Мъж взима жена с дете. В големите градове може би не е кой знае какво, но за железния морал на по- малките това си е табу. Какво да си мисли майката на мъжа – ерген с всички свободни възможности на младостта си се влюбва в жена с провалена връзка, едва ли е във възторг. Приятелите му настояват той да се позабавлява или бързо да бяга, да не стане този, който припламва стари, но чужди чувства. Разбира се, че щом се отнася за любов, трябва да забравим всички скрупули – тя побеждава всички и всичко помита по пътя си.

В началото на новата връзка

Наистина ли сме убедени, че искаме връзка. Понякога съкрушителното чувство от раздялата поражда такава огромна вълна от самота, че в стремежа си да я преодолеем, сме готови на много самозаблуди. Готови сме, разбираме обикновено, когато срещнем някой специален.

Тогава – кога да кажем истината? "Незабавно" е единственият верен отговор. Не бива да играем игрички и да бъдем излишно жестоки към мъжа. С някакъв въвеждащ разговор е добре да му обясним, в каква ситуация се намираме, колкото и да е сложно или да е представена едностранно. Мъжете ценят женската искреност много високо.

Ако той няма нищо против факта, че имаме дете от друг, значи можем да се отдадем изяло на новите чувства. Да, но нека не пренебрегваме детето. Еуфорията може да е грандиозна, да има фойерверки и романтика, но в името на новата любов често, макар и само за кратко, оставяме детето на заден план. Което може да фатално във връзката ви с него.

Кога е редно да ги запознаем. От възрастта зависи, колко и как може то да възприеме новата ситуация, но откровеността е необходима във всички отношения, най- вече в тези с децата. Те трябва да знаят, че никой не може да замести баща им, че нищо не може да заплаши любовта на мама и че предстоят добри времена за всички. И все пак – нека бъдем наистина убедени, че този мъж може да сподели живота ни. Да не вдъхваме напразни надежди и на детето. Не бива и да притискаме новия мъж в живота ни - едва тогава, когато той самият прояви искрено желание, може да организираме една такава среща.

Голямата среща. Не бива да се напрягаме, децата усещат напрежението. Нека всички се чувстват колкото се може по- удобно. Ние сме тези, които трябва да ги разположим един към друг, да им подаване непринудено общи теми. Нужно е и да подготвим мъжа, какво харесва детето и какво - не, ако той иска да е част живота ни, ще трябва да се съобразява и с това. Необходимо е много внимателно да дирижираме разговора и да го оставим в един момент да поеме по своя посока.

След срещата, нека се поинтересуваме какво мисли детето за новия мъж. Ако имаме добра връзка, то ще може честно да ни сподели притесненията си. Не бива да разчитаме на чудеса, чувствата на децата след първата среща се движат между открита неприязън и стаена враждебност, дори агресия към нас самите. С времето, ако всички имаме желание, нещата ще се развиват по- позитивно.

Самотният родител може неимоверно трудно да срещне отново любовта, но това не е невъзможно. Много важно е сами да не се затваряме за нея, да бъдем честни със себе си и с другите. Понякога сами си поставяме най- високите бариери. Но както казва моята приятелка: „Дали, ако знаех, че ще бъде толкова трудно да съм самотна майка, бих върнала нещо – категорично не!” Тя е убедена, че има време за любов, „само да си стъпи малко на краката.” И да срещне поне един смел мъж, който да понесе достатъчно героично факта, че има дете от друг.