Изборът на домашно животно е избор на нов член от семейството. Той трябва да бъде добре обмислен и преценен. Към вече взетото решение да се подходи с нужната отговорност и сериозност, защото всяко живо същество има душа и право на щастие и любов.

Ако сте решили да се сдобиете с коте, спокойно може да се спрете на дългокосместа (персийска) или полудългокосместа (ангорска) порода. Плюсовете и на двете породи са много.

“Характерът им е мил, благ, благороден, лишен от агресия. Чудесно се спогаждат с деца и други животни. Тези животинчета са като подвижни плюшени играчки. Игриви и закачливи, но в умерена степен, обикват своя дом и стопаните си, а гласът им почти не се чува.”

Персийска котка

Произход и основни характеристики

Родината на персийката е Древна Персия, оттам идва и наименованието й. Това е територията на днешен Иран. През 16 век породата започва да се отглежда в Европа – първо в Италия, а после и в другите страни. Особен интерес към нея има в Англия и САЩ, където през 19 век започват най-сериозните селекции по вид и външни характеристики. Това грациозно и мило животно към днешна дата се радва на изключителна популярност по цял свят и печели както класациите за най-желан домашен любимец, така и фелиноложките изложби.

Персийката има тих и спокоен характер, любвеобилна и покорна, обича да си поспива. Идеална компаньонка, търсеща вниманието на своя притежател, създадена да радва с мъркащото си и ненатрапчиво присъствие. Внася веселие и радост и е перфектен избор за отглеждане в домашни условия. Изключително възпитана и с отлични хигиенни навици. При добри грижи към нея, достига дълбока старост и може да й се наслаждавате до 15-20 години.

Външен вид и разновидности

Персийките са с масивна и ниско разположена костна структура, сравнително по–тежки от останалите видове котки. Крайниците им са стабилни и стъпват леко тромаво. Козината им е разкошна – с гъст и дълъг косъм и подкосъм. Главно в нея се крие красотата им. Изисква редовно сресване и в разрез с общоприетите слухове, че е кошмарно почистването на целия дом, бихме казали, че това е така само веднъж, до два пъти в годината. Когато настъпва смяната на козината й от зимна на лятна и обратно. И определено се преживява.

Съществува изключително разнообразие в цветово отношение – между 150 и 300 вариации. Те определят вида – чинчила, екзотична, хималайска (колър пойнт), мраморна, тигрова, едноцветна, опушена, костенуркова и т.н. Цветът на козината съответства на точен цвят на очите. Персийката има по детски любопитно излъчване, характерът й е добронамерен, отворен и дружелюбен. За мекотата в излъчването основен „виновник” е малкият и сплескан нос, който е и една от характерните черти, както и големите, изразителни очи.

Интересни факти за персийските котки:

Обикновено раждат малко на брой котета – 2-3, рядко 4-5 и нагоре.

Мъжките са по-гальовни и нежни от женските представители.

Американските селекционери са ги кръстили „baby face” ( от англ. детско лице ), заради миловидното им и заоблено изражение и пухкавото, закръглено тяло.

Предпочитани са от кралските дворове – Франция, Италия, Англия. Любима порода са на английската кралица Виктория.

Не се справят добре на улицата, а очите са им проблемен орган.

Повечето от белите котки със сини очи са глухи.

Съжителстват добре с кучета и могат да се гледат заедно с голям успех.

Ако не се сресват редовно, козината им може да се спласти и да предизвика здравословни проблеми.