Ден трети – отправните ни точки са Милет, Дидима, Бодрум и Мармарис.

След недълго пътуване, пристигаме в Милет. Милет е бил основен износител на зехтин към Египет. Бил е завладян и от Александър Македонски. Просъществувал е до 14 век. Във всичките древни градове, които посетихме, има изградени и сравнително добре запазени амфитеатри. Местоположението им е отдалечено от морския бряг, за да ги предпази от атаки и нашествия. Това все пак не ги спасява, защото тези антични селища са били варварски завладявани, опустошавани, опожарявани и изграждани наново, поне по няколко пъти. Именно амфитеатърът ни напомня, че тук е имало голям град.



Недалеч от него се намира гр. Дидима. Свързва ги „свещен път”. В Дидима е построен храмът на Аполон – богът на музиката, танците, поезията. Към момента от този храм са останали само три колони от общо 124. Впечатление в местността прави една по-съвременна статуя на мъж, разнасящ съд с чай – така емблематичната за страната ободряваща течност. Но, ако все пак сте любопитни, не чаят, а айранът е националната напитка на Турция.



Продължаваме към Бодрум. Той е най-западният от всички егейски курорти. Архитектурният му стил е силно повлиян от гръцкия дух и атмосфера, слави се с най-бурен нощен живот. Това е причината да е предпочитано място от много бохеми, хора на изкуството, творци и богати европейци. Тук има цяла улица с барове и заведения, чиито нощен живот се конкурира с дневния – това е т.нар. „улица на таверните”. Курортът е известен и с най-голямата в света открита дискотека „Халикарнас”, която е изградена в древен амфитеатър, както и с Бодрум Марина Клуб. Тя е разположена на катамаран със стъклено дъно. Това място е притегателен център и заради архитектурните си паметници. Тук е роден бащата на историята Херодит.



В Борум се намира и едно от Древните чудеса на Античния свят – Мавзолеят Халикарнас. Той представлява гробница, построена за цар Мавзол от съпругата му (била висока 45м и богато орнаментирна, с колони в йонийски стил). Практически, на мястото на днешен Бодрум се е намирал древният град Халикарнас. Нека споменем, че тук, както и във всички други курорти, които посетихме и ще посетим, има крепост. Традиция, запазена от Древността. Градовете са били изграждани близо до морето заради търговията. С това са рискували да бъдат атакувани по вода. Ето защо, са се строили тези масивни крепости, които са запазени до ден днешен в добър вид и носят полъх от миналото, в иначе така съвременните и модернизирани турски курорти.

За любителите на шопинга, ще кажем, че Бодрум се слави като един от най-скъпите шопинг места в Турция, но пък по мои наблюдения, цените на хранителните и индустриални стоки не са чак толкова високи.



В близост се намират няколко залива, които са красиви и с прозрачно чиста вода. Идеално място за запалянковците на водни спортове.

След няколкочасова разходка, се отправяме към „Турската Ибиса” - Мармарис (на гръцки език, мармара означава мрамор). И тук се преплитат духа на миналото със съвременните тенденции. Природата е ярка смесица от море и планини, с китна, екзотична растителност.



Цветята, които ние отглеждаме в саксии като декоративни, тук могат да се срещнат под формата на многогодишни исполинови дървета. Блаженство за сетивата са цветните портокалови дръвчета, високите почти до небето палми, чиито плодове висят, сгушени в края на стеблата. В Турция овощните реколти са две - това я прави един от големите производители и износители на плодове и маслини.

Ден четвърти – цял ден в Мармарис

Събуждаме се в Мармарис, погалени от „мраморните” слънчеви лъчи, с хъс за приключения. Курортът предлага различни забавления разходка с корабче в залива на курорта, целодневна екскурзия по устието на река Далян (от турски език-риболовен бент) и острова на Клеопатра, както и пътуване с катамаран до о. Родос (където се намира едно от седемте антични чудеса – Родоският колос). По устието на река Делян се разкрива приказният залив на костенурките карета, които от милиони години обитават района и снасят яйцата си в тази река. Тук са и прословутите ликийски скални гробници и саркофази на античния град Каунос. Това е родното място на Свети Никола. Островът на Клеопатра представлява просто плаж, който е посещавала любимата на Юлий Цезар и Марк Антоний. Материални доказателства за това, там сега няма, но пък идеята, че правите плаж, където преди векове се е къпала една толкова легендарна и красива жена, е доста съблазнителна, нали?

Решаваме да си направим пешеходна разходка из Мармарис. Спокойно е, началото на май, предсезонна атмосфера, полу-празни, но много уютни и колоритни крайплажни заведения, леко погалени от топлите слънчеви лъчи и нежния морски бриз.



Полюшкващи се палми, фикуси гиганти, цъфнали зокуми, румолящи шадравани в различни форми и размери. А какво да кажем за сладкарниците – отрупани с всевъзможни сладкиши: купчини с локум, баклавички, кадаиф, кремчета с аромат на екзотика и каквото още си пожелаете. Отвсякъде ни гледа и „синьото око”, което е вградено пред магазините и по стените им, пази ги от уроки и им носи берекет. То е много популярен сувенир и чака да бъде отнесено като скъп малък дар. Всички са много гостоприемни и ни приканват да посетим точно тяхното заведение.



Питат ни откъде сме и като чуят „България”, разговорът продължава с „Ооо, комши...” и усмивки - големи. Колкото и да не ни се иска, привечер е, налага се да се прибираме в хотела, за да съберем сили за последните два дни, в които ни очаква кулминацията на програмата.