Ден пети – Памуккале – величественият и неповторим природен феномен с лечителна сила.


Памуккале е разположен в непосредствена близост до гр. Денизли. В превод от турски, името му означава „крепост, връх от памук”. Такъв е той наистина, сякаш замръзнал водопад, уникално творение на Майката - Природа. Винаги съм вярвала, че човешкият гений може само да мечтае и да възхвалява това, което тя създава с лекота и финес. Местността, в която се намира, е силно земетръсна и наситена с минерални извори, с високо съдържание на „една трета елементи от Менделеевата таблица”.

Това е довело до образуването на калцирани варовикови тераси, които периодично се пълнят с топла вода по естествен път. Подобни на причудливите форми на този феномен, могат да се срещнат само на още едно място в цял свят. Това с право му отрежда място в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Тук, на върха на хълма, се намира и древният град Йераполис. Мястото е било едно от любимите на Клеопатра. Днес в комплекса има тематичен басейн, носещ името „Изворът на Клеопатра”.


Амфитеатърът в Йераполис, един от най- запазените в Турция

След обилното хапване, изкачваме стръмния хълм, с автобус, Слава Богу, а на входа ни посрещат два достолепни варовикови камъка. Някакси ми заприличаха на непокорни великани - пазители на местността, които в дръзновение да се съпротивят, са били омагьосани и наказани да бдят и посрещат любопитните туристи, които наистина прииждат от всички краища на света.

Колкото и да говорим, Памуккале не може да бъде описан с думи, той трябва да се види, да се преживее. Да си потопите босите крака до глезени и да се почувствате като малко дете в мечтана приказка, някъде из страната на чудесата. Вижте част от природния феномен, към който се стичат милиони туристи:









Макар да не ни се отделя поглед от тези райски форми, времето ни притиска и трябва да продължим нататък из комплекса. Има закрит музей, пълен със саркофази и древни останки, както и един много, много запазен и красив амфитеатър.

В края на този вълнуващ ден, имаме възможност да си направим вечерна разходка и да се насладим на нощен Кушадасъ. Светлините на курорта плавно се сливат с лунната пътека над морето и акостиралите край брега кораби. Каква магнетична смесица!

Ден шести - Параклисът на Богородица, Ефес и Измир

В края на нашето едноседмично приключение сме. Някак с дълбока носталгия започвам тези редове. Очакват ни: последният дом на Дева Мария, величественият Ефес, храмът на Артемида и съвременният Измир.

Още наближавайки мястото, където Дева Мария е приключила земния си път, под въздействието на увлекателния разказ на нашата екскурзоводка, в мен се надигат смесени чувства. Усещането при пристигането пред малкото параклисче, издигнато на мястото, където е бил последният подслон на Светата Майка, е преливащо от тялото и душата. Иде ти едновременно да се преклониш, да заплачеш, да се помолиш, да помълчиш. И изведнъж, сред запалените свещи за здраве и упокой, ти става някак спокойно и смирено.


Отзад се вижда основата на параклиса на Богородица.

Преди да дойдете тук, още от предходната вечер си пригответе бутилчици, които да напълните със светена вода, течаща от чешмите в местността. Не че местните търговци няма да ви предложат много ефектни стъклени шишенца със светата течност, но друго си е вие да си я напълните лично. Напишете си и на една салфетка или на малко листче най-съкровените желания. А като пристигнете на това толкова енергийно и въздействащо място, я скътайте някъде измежду хилядите други „молби” на „Стената на желанията”, и вярвайте, че ще се сбъднат. Казват, че тук наистина стават чудеса!



Отправяме се към Ефес – най-запазеният град от Древността в Турция. От всички други старинни места, които видяхме, това наистина е най-мащабно и съхранено. Преди векове той се е намирал на самия бряг на морето, но с течение на времето водата е отстъпила назад. Археологическите разкопки започват през 19 век и продължават до ден днешен. Разкрити са много колони, цели комплекси от древните постройки, ценни мозайки, прототип на първата тоалетна, храмът на император Адриан, библиотеката на Целз и много интересни забележителности.


Част от Ефеска мозайка

Последната ни дестинация от миналото е храмът на Артемида Ефеска – едно от седемте чудеса на Античността. Артемида е богиня на плодородието, заради което е изобразявана с много гърди. Храмът е построяван и разрушаван толкова пъти. За него казват, че надхвърлял величието на всички останали чудесна на Древността. Днес на мястото, където се е намирал, стои една-единствена колона, да напомня за съществуването му.



Със смесени чувства, напускаме това място и се отправяме, сякаш през пространствено-времеви коридор към нашето съвремие. По пътя минаваме покрай табела с надпис „Маниса”, мястото, където много от султанските синове получавали своето образование. Поради този факт носи прозвището „Град на престолонаследниците”. Дестинацията ни е Измир ( Смирна) - третият по големина град в Турция, с население колкото половин България. В централната му част е разположена 25-метрова Часовникова кула. Тя е и една от емблемите и символите му.



Тук животът кипи с пълна сила – забързани мъже и жени, колоритни интернационални туристи. Витрини, отрупани с дрехи, бижута, храни и напитки, всякакви сувенири и подправки, така силно напомнящи за Ориента и местните бит и култура. Както и познатите вериги заведения за бързо хранене, които идват да припомнят за Европа и Америка и за края на нашата екскурзия.

Казват, че Бог създал света за шест дни, а на седмия седнал да си почине и наслади на творението си. Така и ние за шест дни успяхме да се докоснем до Егейска Турция и съкровищата й. Античното християнско наследство, което Турция така зорко пази и почита, през вековете е било създавано, сривано до основи и отново се е възраждало от пепелта, по-величествено от преди. Нашата, иначе така модерна цивилизация, днес може само да се радва, че има сетива и средства, с които да се наслаждава на тези гениални творения.

Ако и вие искате да поласкаете очите и душата си, да обогатите списъка „Места, които трябва да видя”, горещо ви препоръчвам да тръгнете по следите на Античното християнско наследство в Егейска Турция. Те са добре отъпкани и вечно топли...