Непентес

Hera.bg

Веси Георгиева
Родината на непентеса (Nepenthes) са дъждовните тропични джунгли на югоизточна Азия, островите Калимантан и Суматра, Филипините и тропичните части на Австралия. Поради тази причина това хищно растение обича топли помещения с висока влажност на въздуха и почвата.

Познати са около 120 рода от тези лиани, характерни с метармофозата на листата им. Растението прави листна маса, в чийто край се появяват продължения приличащи на мустачета. Част от тях образуват "канички" с капаче, пълни с течност. Попаднало там каквото и да е дребно насекомо бива разградено от сока на растението - с което всъщност растението се храни.

В домашни условия каничките достигат до 10-20 см дължина, но в родината си се срещат и до 50 см. Растението произвежда сладък нектар, който привлича насекомите. Капачето изпълнява роля на площадка за насекомите и в естествена среда като чадърче срещу дъждовната вода. Вътрешните стени отделят восък, който прави стените изключително хлъзгави и не позволяват на поблазнителото се за нектар насекомо да се задържи. В допълнение вътрешността има множество власинки обърнати надолу, които спират тотално всякакъв опит за бягство.
В най-долната си част каничката отделя непетенсин - храносмилателен фермент подобен на киселина. Така, подхлъзналото се насекомо попада в течността и в рамките на до 10 часа, бива разградено. Някои цветари ще забележета, че попадналото насекомо, всякаш стои цяло в чашката, но това всъщност е само хитиновата му обвивка. Интересно е да се отбележи, че непентеса отделя и друг фермент, който макар и по-късно разгражда дори и тази обивка.

Непентесите са двудомни - т.е мъжките или женските цветове растат на различни растения, за това се размножават предимно чрез резници в почвена смес от едър пясък и торфен мъх - най-добре пролетта. Наличието на канички е знак, че растението се чувства много добре. В противен случай, то спира да прави канички, остава само листна маса, която най-често пожълтява от липсата на светлина и влажност във въздуха. Ако листната маса е станала голяма, можете да намалите част от клончетата като ги използвате за създаване на други растения. Вкореняват се за 2-3 месеца.

Цената на непетеса не е малка така, че ако сте решили да си вземете това растение е нужно да знаете, дали ще можете да му осигурите нужните условия:

Влажност на въздуха: 70-90% - влажността може да се постигне и чрез изпарители на вода. Пръскането с пулверизатор с преседяла вода също помага донякъде.
Светлина: Растението обича много светли места, но без жарко слънце.
Температура: През есенно-зимния период е добре да се поддържа температура от 15-20 градуса. За пролетно-летния - 20-26 градуса. Продължителната ниска температура води до смърт на растението.
Поливане: Обилно поливане, без застояване на вода - пръст нито много влажна, нито засушена. През периода на покой - от октомври до началото на пролетта се полива ден, два след видимо изсъхване на горния слой.
Торене: Можете да използвате обикновен комплексен тор, но разреден с трикратно по-малка концентрация, подхранването се извършва на 3-4 седмици. Избягвайте торове с повишено съдържание на азот - те могат да доведат до загниване на растението
Вредители: Растението рядко страда от външни вредители, защото биват изядени, но е възможно да бъде нападнато от въшки.


Много цветари сигурно се вълнуват от въпроса: Да давам ли насекоми на непентеса?
Растението само улавя нужната си храна, но няма да откаже от време на време от "десерт".

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=327