Имате ли нещастието да работите с тираничен шеф? Той ви унижава безпощадно, навсякъде, с или без удобен случай. Той държи подчинените си в страх и сплашва само с поглед всеки опит да му бъде възразено. Когато минава по коридора, всички навеждат глава и само се молят взорът му да не падне върху неоправената прическа, разместената вратовръзка или дори тракането на обувките го дразни.

Познавам го този тип, беше ми шеф и на мен. Понякога дори съм се чудила защо още съм там, при положение, че парите не са много и бонусите често липсват, а пък за служебен банкет или тиймбилдинг да не се чува. Но дори и този страх да ме е парализирал, не искам дори и да се представям реакцията му, ако види предизвестието ми. И така търпях и навеждах глава над папката, молейки се ежедневно само да не ме забележи и да стана прицел на агресията му. Но намерих начин да спра това и напротив - да искам да бъда забелязвана на работа.

Има начин да неутрализирате тираничния шеф, без това да се отрази на работата ви. Но първо трябва да знаете две неща.

Ако вие толкова се притеснявате от началника си, а останалите сякаш не толкова, може би проблемът е във вас. Не защото заслужавате подобно отношение, а защото нещо във вашето минало ви кара да се подчинявате безпрекословно. А това е идеалната примамка на тиранина. Твърде авторитетни родители, ниска самооценка, която ви поставя в подчинено положение не само спрямо него, но и спрямо партньор или приятел. Това е причина, която лежи във вас и трябва да работите повече върху себе си и вашата увереност.

Има твърде голяма вероятност това тиранично поведение да е преднамерено. Много хора на ръководни позиции не могат да намерят правилния подход спрямо подчинените си. Смятат, че страхът показва повече резултати в работата, отколкото благосклонното поведение. Страхуват се да не „разглезят” служителите си и затова навлизат в другата крайност. Това не бива да го оправдава в никой случай, нали?

Но ако шефът ви е откровен гадняр, то е време за решителни действия

Показвайте самоувереност. Дори и да не я усещате, а гласът ви да трепери – поемете дъх, изправете гръб, вдигнете глава и вече ще се чувствате по-спокойни. Погледнете го право в очите. Така се разговаря с такъв човек. Така заявявате, че не сте в подчинена психически позиция.

Говорете на езика на тялото. То може да е много по-убедително от думите. А и влияе на друго ниво. Ако искате да демонстрирате сила, седнете с прибрани колене, изправени рамене и гледайте право напред. Овладейте гласа си. И не правете резки движения. Не се препоръчва сядане настрани, ръце в джобовете, кръстосване на ръце, крака, минаване с ръка през косата, потракване с химикалката. Понякога толкова сме убедителни в „лъжата”, че тя може да убеди на свой ред, макар тялото да не може да лъже твърде дълго.

Само, ако сте сигурни неоспоримо, противоречете му за нещо важно. Не за прогнозата на времето или за графика на градския транспорт. Защитете колега или предложете нещо директно. Това показва, че не сте безгласна буква във фирмата. Ако дори и за малко този шеф има здрав разум, ще отчете това и ще ви гледа с повече уважение.

Пошегувайте се. Хуморът винаги отнема от нервността, стига да е на място. Омаловажава напрегнатостта и всъщност добавя точки към имиджа ви. Този, който умее да разсмива, е търсен колега. Шега не означава непременно виц.

Ако шефът ви започва да се държи изключително зле когато наближава времето за заплати и бонуси - то е ясно, че води определена политика. Старае се да изкара подчинените си некадърни, търси грешките им и всичко това с цел да намали бонуса им, да забави заплатите и т.н. Отстоявайте това, което той ви дължи. Ако работата ви наистина дава поводи да се гордеете с нея, значи трябва да получите и възнаграждението за нея.

Фантазирайте и визуализирайте. Всеизвестен похват в говоренето без страх пред публика е представянето на публиката като сбор от голи хора. Това може да свърши работа и на офис събранието, стига шефът ви да няма секси фигура, която да навее други фантазии. Можете и да си го представите като малко дете или като мъж или жена под чехъл. Прозрението, че и шефът е човек, ще ви разведри вътрешно и ще ви помогне.

А ако това не помогне, най-важният въпрос в тази ситуация е: „Защо всъщност търпите, ако положението е нетърпимо?” Ако прекият ви ръководител е енергиен вампир, който изсмуква силите и настроението ви, потиска ви и ви кара да се чувствате безпомощни и некадърни, нужно ли ви е всичко това? Времето ни е твърде кратко, а със сигурност на света има и други работни места.