Хамакът е един от символите на лятото и тo - един от най-любимите. Той съчетава възможността да си починеш, да подремнеш или почетеш на открито и неотминаващата детска страст на някои непораснали възрастни към люлеенето. За да постигнете това лятно съвършенство, са ви необходими само хамак и две дървета, между които да го завържете.

Хамакът е роден в Южна Америка, в областта на Панамския канал, островите в него и днешна Колумбия, но не се знае точно кога. Местните индианци правели мрежи от устойчиви растения от рода на лианите и ги закачали между дърветата. Там си почивали по време на неколкодневен лов, като преимуществото било да се предпазят от пъплещите по земята насекоми, змии и всякакви хищници.

Пръв Христофор Колумб донася хамак в Европа след пътешествието си до Америка, но се предполага, че хамаците отдавна вече са присъствали на корабите на конкистадорите и пътешественици като Колумб, Вашку да Гама и др. На корабите хамаците били незаменими – пестели място и били легло, което моряците можели да вземат на сушата, но и да оставят там, ако се налага да бягат от недружелюбните местни.

Хамакът е удобен, не заема място и е любим аксесоар до днес. Той има няколко разновидности и всеки може да намери предпочитания за себе си. На пазара също изборът е голям и трябва да съобразите:

Размери – единичен или двоен. Дали ще споделяте висящото легло или ще се полюшвате сами. Има хамаци, които достигат до 160 см ширина.

Мрежест или платнен – мрежестите са по-евтини, но не дават необходимия комфорт. Под тежестта на тялото мрежата се врязва в кожата и като станете от него, може да се окажете разграфени на големи червени квадрати.

Самото платно от какво е материя е – брезент, коноп, канава, памучна тъкан с висока здравина на нишката или парашутна коприна. Революционните материи позволяват надеждни хамаци, които се сгъват в торбичка не по-голяма от дланта ви. Има много красиви хамаци с украса от дантела и маниста.

Как се свързва основата на хамака към въжетата – това е слабото място на всеки хамак. Убедете се, че връзката е здрава и платът там няма да се разнищи или скъса.

При част от хамаците въжетата минават през дървени летви, за по-правилно разпределение на тежестта върху нишките и с тях хамакът стои отворен, а не като пашкул да заема формата на тялото. При втория тип въжетата са нанизани директно за плата. Първият е по-обемист за пренасяне. Тук е въпрос на удобство.

Закрепването за дърветата също трябва да е надеждно и да има възможност за улеснено коригиране на височината.

Когато избирате къде да вържете хамака, изберете здрави дървета, на достатъчно разстояние едно от друго. С въжетата за закрепване можете да балансирате хамака и да го изпънете добре, дори разстоянието между дърветата да не е много голямо. Не го вдигайте твърде високо, защото падането не е много приятно и без това.

Хамакът има традиция и у нас, макар да е ползван с малко по-различна цел. Едно време, когато е имало много полска работа, бебетата и малките деца са били мъкнати на нивата. Те са носени на гърба или на гърдите в съоръжение, което днес прилича на слинга. В моя край му викаха цедило, още цедилка. Днес бебетата във високопланинските области в цял свят продължават да бъдат носени така. И когато родата стигне полето, това цедило се връзвало между дърветата на сянка, детето се приспивало там и работата е можело да продължава. На практика бебетата и децата спят много спокойно на хамак – полюшването просто ги унася за секунди.

Днес има и много луксозни дизайни на хамаци, с големи рамки, за които не трябват дървета. Има и хамаци по три и повече един до друг, на тях може да си бъбрим на чаша запотен коктейл, защото хамакът предполага в повечето случаи някакво усамотение.



Но луксозен или не, хамакът остава символ на лятното безгрижие и простия начин на живот. Нещо, което е твърде непреходно, за да излезе от мода.