Когато се роди дете, животът ни сякаш започва отначало. Всичко е прекрасно, разбира се, но всеки от нас има нужда да общува с приятелите си и да си позволява от време на време излизане с тях или с любимия си човек на кафене или ресторант. Ако няма на кого да оставим детето, мисията е почти невъзможна или поне за някои от нас.

За щастие, моята дъщеря беше толкова послушно бебе, че почти винаги можех спокойно да седна да си изпия кафето с приятелка, докато тя спи в количката...до момента, в който не проходи, разбира се. Познато ви е, нали? Периодът от една до към три-четири годинки е почти невъзможен за излизане на заведение и то в компанията на дребосъка. Но то трябва също и да придобие определени маниери, а това става с ходене на обществени места, където да ги демонстрираме сами.

Какви правила трябва да спазваме, тръгвайки на заведение с малко дете? Дали е възможно да научим малчугана в ранна възраст да се държи прилично на маса или в повечето случаи си тръгваме засрамени? Зависи най вече от характера на детето, но и ние можем да направим „мисията” по-лесно изпълнима.

Ако заведението няма детски кът, просто не забравяйте следното:

Да излезете в час, съобразен с режима на детето. Не очаквайте да си прекарате чудесно с приятели, излизайки в осем часа вечерта, при положение, че слагате малчугана да спи в девет. Почти нищо не е в състояние да изнерви толкова децата, колкото фактът, че им се спи. Тогава със сигурност ще се сблъскате с неприятна ситуация.

Да обясните на детето още вкъщи къде отивате и какво ще правите там. Да го подготвите - кой е там, има ли нещо интересно за правене или разглеждане, помолете го кротко да се държи прилично, да не ви се наложи на място да го заплашвате и предупреждавате на висок глас. Може да обещаете малка награда за след това.

На първо време в заведението - махнете всички разсейващи и чупливи неща от масата: оливерници, захарници, клечки за зъби. Помолете сервитьора да ги отнесе, за да нямате инциденти със счупени солници, разсипани захарници, разлят оцет или подобни неприятности - знаете, че малките пипат и проучват всичко.

Поръчайте любимата храна, без да насилвате детето да яде неща, които не обича. Може да сте от майките, които не позволяват да се слага нездравословен залък в устата на съкровището ви, но ако искате то да е послушно, може да се наложи да го залъжете с малка порция пържени картофки, да речем. В случай, че не му хареса храната, която му налагате, не разчитайте да останете повече от 20 минути в заведението. Не си навличайте допълнителен детски гняв, дори това е да е малък компромис.Отивате да се поглезите, нали? Ами, поглезете и него тогава.

Вземете детските му чинийки, с които играе у дома, любимата му купичка, лъжица или вилица, с които по принцип се храни. Ако прехвърлите храната в неговите прибори, със сигурност ще го направите малко по-кротко и дори доволно. Направете храненето в заведение приключение.

Осигурете му забавления - носете в чантата си книга с много илюстрации, моливи и скицник, книжка за оцветяване, стикери за лепене, обичана играчка. Може да го заинтригувате и с малък пъзел или някакви кубчета за нареждане - в зависимост от любимите му занимания. Предложете му да прави фигурки от салфетки, ако е по-голямо или просто да ги сгъва и слага една върху друга, ако още няма такива умения. Днешните деца масово се залъгват с телефоните и таблетите на родителите си - вие преценявате докъде можете да стигнете.

Общувайте с детето наравно с всички. Ако сте излезли просто да побъбрите разпускащо с приятели, забравяйки, че хлапето ви е с вас, със сигурност сте направили огромна грешка и ще бъдете наказани за нея с неприлично поведение. Децата искат да бъдат част от компанията, да бъдат забелязвани, да разкажат за своите вълнения, ако вече са по-големи. Не ги пренебрегвайте. Ако имате важен разговор по работа или просто искате да поговорите насаме с някой, направете го наистина насаме, детето не е декор. Така ще го накарате да се чувства наистина потиснато и изнервено.

Наслаждавайте се на компанията на детето си, покажете му, че излизате с него, защото искате, а не защото няма на кого да го оставите (ако сте в такава ситуация). Помнете едно, че детето не прави нищо с цел нарочно да ви ядоса, а просто, защото не знае как точно да се държи и колкото и да му говорите, то няма да ви разбере. Помогнете му и му покажете, че в заведението може и да е забавно, но по приятен за всички начин. А накрая покажете гордостта си от държанието му.

Имайте реалистични очаквания. Не излизайте навън с идеята, че всичко ще се обърка и че след много викане, пак ще си тръгнете засрамени от заведението. Или обратното - не залагайте твърде много на децата си, знаете, че понякога са меко казано непредсказуеми. Владейте нервите си и не прибягвайте до крясъци, заплахи и неприятни сцени пред всички - първо: гледката не е във ваша полза и второ - така няма да имате особен успех. Или ще докарате малчугана до рев или до още по-голямо противопоставяне.

Ако пък децата ви са наистина щури и неукротими, колкото и да се стараете да ги възпитавате, просто не ходете с тях на заведение. Социализирайте ги първо по площадки и други обществени места, където да се опитате да ги приучите на маниери. За заведение понякога трябва малко да пораснат - след определена възраст, най-често три или четири години, повечето деца сами се осъзнават и заприличват на големи хора, поне, когато са на маса.

Хубаво е да излизате с приятели, които също имат деца, за да им осигурите приятна компания. Но повече дори две деца могат да направят истинска лудница наоколо. И ако стане така, не принуждавайте и другите посетители в заведенията да страдат. Тичащите и крещящи деца не са особено приятна гледка за много хора. За нас те са си нашите деца и често дори не им обръщаме внимание, оставяйки ги да се забавляват с оправданието „деца са”, но за останалите положението не е точно такова. Хората, които нямат деца, трудно ще ви разберат.

Понякога излизането с малките може да се окаже не разтоварващо, а наистина уморително занимание, затова помислете добре и вместо всички да се приберете изнервени у дома, оставете ги на лудеят на воля вкъщи, доверявайки се на бабите или на някой приятел, дори детегледачка. Време за приятели и заведения винаги има, време за детето - също. Важното е да го разпределяме умно и с мисъл както за себе си, така и за детето.