Отживелица е ежедневието на 90-те, когато, налагайки се да говориш по телефона, звъниш от вкъщи от телефон с шайба. В наши дни на територията на страната се провеждат не хиляди, а милиони телефонни разговори. Днес носим мобилните апарати в джоба или чантата си и ги използваме за редица други предназначения, освен първоначално заложеното. Но какво се крие зад дизайна на тези симпатични технологии? Имаме ли основание да се тревожим за радиацията, която излъчват и как тя се отразява на организма ни?

Какво трябва да знаем за мобилните клетки

За да се осъществи разговор чрез мобилните телефони, е необходимо наличието на радио мрежа, образувана от мобилни клетки. Те са многобройни и в населените места най-често се монтират върху жилищни сгради. Колко от тях има в България не се знае с точност, само в столицата са хиляди. Вероятността за вредно лъчение от мобилна клетка зависи от редица сложни параметри и най-вече от мощността й.

Рисковата зона, в която клетката разпръсква електромагнитни вълни, е от двадесет до четиридесет метра. Според специалисти и физици разпръскването е безвредно. Аргументират се с обяснението, че радиацията се разпръсква в хоризонтална посока, осигуряваща безопасност на живеещите в сградата, върху която е поставена клетката. Но бумът на строителството и близостта на сградите от тип: „излизам на терасата и гледам телевизия от комшията“ са все по-честа гледка в големите градове. Това е ситуация, която поставя нови парадигми пред становището за безвредност на мобилните клетки.

Радиацията от мобилните телефони и нашият организъм

Носим телефона близо до себе си – в джоба, на врата, в ръката, а когато разговаряме, той е в пряк контакт с лявото или дясното полукълбо на мозъка. Именно тази непосредствена близост с тялото прави мобилните устройства по-опасни от мобилните клетки, които разпространяват радиочестотната енергия.

Преписваните вреди от мобилната радиация са много и различни – от повишена нервност и главоболие до бездетност и различни видове рак. Но фактите казват едно-единствено нещо: когато разговаряме, електромагнитното поле на телефона, навлиза в тялото ни и повишава вътрешнотелесната температура. Не случайно след половинчасов разговор мозъкът ни буквално се „пържи“, а ухото и лицето ни парят и са се запотили, изпитваме напрежение. Не трябва да се забравя индивидуалността на всеки човек. Някои организми са по-податливи на действието на електромагнитното поле, това зависи от ДНК и реакцията на клетките му.

Важно е да знаем, че има международни стандарти относно излагането на човешкия организъм на лъчение от мобилен апарат. Производителите на мобилни телефони са длъжни да удостоверят, че устройствата им са в рамките на конкретните стандарти. В упътването на телефона ви трябва да е отбелязана стойността на излъчване на радиочестотна енергия – отбелязва се със съкращението SAR и максимумът не трябва да надвишава 2W. Ако сте загубили упътването или не можете да намерите нужната информация на страниците му, обърнете се към мобилния ви оператор за съдействие.

Телефоните могат да повлияят на лечението ни, особено, ако то е по-нетрадиционно и на по-фино ниво. Хомеопатията и мобилните телефони са взаимоизключващи се понятия. Ако вие или член на семейството използвате хомеопатия, мобилният ви апарат трябва да е далеч от таблетките. Редно е телефонът и лекарството да са на най-малко метър разстояние, което изключва и съвместното им носене в дамска чанта, жабката на колата и т.н. Радиолъчите от телефона могат да променят структурата на хомеопатичното вещество и ефекта му върху организма на човек.