"Дървото с 40-те цвята" е едно-единствено дърво, на което зреят около 40 вида костилкови плода – праскови, сливи, кайсии, нектарини, череши и в момента се пробват и бадеми. На вид то е едно обикновено дърво, разликата се вижда напролет, когато то започва да цъфти едновременно в бяло, розово и карминено. През почти цялото лято то дава добив от различни плодове. Ранното лято започват джанките и кайсиите, прасковите и нектарините, та чак до есента - сините сливи.

Но какво е това дърво по-точно? Каква е целта на създателя му?

Сам ван Ейкън е артист съвременно изкуство, който решава да започне този проект първоначално от артистични подбуди – идеята за едно такова дърво с шарен цъфтеж е оригинална и от гледна точка на дизайна на ландшафта. Действително, той има няколко поръчки от фирми, които не се интересуват от плодовете толкова, колкото от красивия цъфтеж. Внимателният дизайн позволява дори шарки в красиви цветове.

Когато обаче започва да обхожда развъдниците за овощни дървета, художникът от Манхатън открива, че има съвсем малко развъдници на автентични овошки, по-специално костилкови и всъщност на територията на САЩ има реална опасност някои видове да изчезнат. Единственият развъдник за овошки на територията на област Ню Йорк е щял да бъде закрит заради липса на финансиране. Той прибира младите дръвчета, докато реши какво да прави с тях.



След като идеята да събере много видове на едно дърво добива завършен вид, започва дългогодишен труд по присаждане (ашладисване), описване и внимателна грижа.





След 5-6 години дървото на 40-те цвята изглежда така. На схемата се вижда описанието на различните клони – постепенно видовете, които той присажда на работното дърво, стават 40.



С времето първоначалната идея за овощно дърво с дизайнерски цъфтеж отстъпва на една друга – спиране на загубата на биологични видове. Причините са много - най-вече силно развитото консуматорство и евтиния внос. Отпадането на някои видове понякога може да е абсурдно аргументирано. Жълтите джанки не са толкова предпочитани, например, колкото червените. На практика вкусът е почти еднакъв. Идеята на едно дърво да се отглеждат няколко вида би пестило и от разходите.

Сам ван Ейкън гледа на дървото на 40-те цвята като на произведение на изкуството, но и като на изследователски проект, защото бъдещето на дървото в дългосрочен план е неясно и тепърва ще се разкрива. Особено важно, според него, обаче остава то като форма на запазване на видовото разнообразие, такова, каквото е и докато го има.



Дали това е неморална намеса в делата на Природата, или е бъдещето на земеделието, това времето ще покаже. Дали естествените процеси по опрашването няма да сринат тази идея - на една дърво да има много видове, и те в един момент няма да се превърнат в един-единствен? Това също зависи от времето. А може би си заслужава да се опита. Опитът винаги води до опит, а от дискусиите рано или късно излиза истината.