Дали е възможно децата да четат и смятат още на три годишна възраст? И това да не са надарени деца, а съвсем обикновени? И кой определя кое дете е надарено и кое не е? Идеята за ранно интелектуално развитие среща горещи привърженици по цял свят, които го и практикуват, но и също толкова противници и това е една от водещите тенденции в педагогиката.

Според Глен Доман, американски физиотерапевт и автор на теорията за ранно интелектуално развитие, всяко дете в момента на раждането си има много по-висок умствен потенциал, отколкото предполагаме. И единствено от нас зависи, дали ще използва този потенциал и ще научим рожбата си от най-ранна възраст на четене, писане, смятане, дори енциклопедични знания, които повечето деца получават чак след като тръгнат на училище. Идеята всъщност е, че, колкото по-рано започнем да преподаваме, толкова по-лесно ще попият знанията в малкия човек.

В своята практика Доман е постигнал значителни успехи, и то със съвсем обикновени деца. Това обучение дава не един и два резултата. Не малка част хлапета на възраст от 3 до 5 години започват да четат много добре, да смятат и дори да говорят чужд език. Но как се случва това?

Водещи идеи на ранното обучение.

В началото, разбира се, е жаждата за знания, любознателността. Всяко дете я притежава и всеки родител го знае чудесно. Малчуганите непрекъснато питат „защо”, „как” и „кога”. И на тези въпроси може да се отговаря като на възрастен човек и по-нагледно, а не с обичайното неглижиране и скалъпване на някакъв бърз отговор. Така, според Доман, създавате интереса и необходимостта от още и още знания. Това е особено важно да се стимулира преди училищната възраст, защото, когато стане време за училище, там ще присъства основно задължителността, което убива отчасти любознанието.

Физическото развитие предхожда и съпровожда умственото през цялото ранно детство. Ако бебето иска да стои изправено и да гледа света - нека го придържаме. Ако иска да стигне нещо, нека му го дадем, за да го разгледа. Вроденото любопитство е основна двигателна сила в детското развитие.

Особен акцент се слага върху лингвистичните способности на най-малките. Децата в двуезични семейства доказват, че на съвсем крехка възраст могат паралелно да се учат два или повече дори езика - нещо, което на възрастните трудно се удава.

Следва нещо много важно - да учим децата да изпитват удоволствие от знанието с правилна похвала и поощрение, т.е. винаги да учим детето само на онова, което му доставя удоволствие и да го хвалим на място, колко добре се справя.

Принципи на ранното интелектуално обучение

Да се опитаме да започнем с обучението още от раждането със стимулиране на физическите възможности, водейки се по детето, а не да изчакваме непрекъснато някаква подходяща възраст. Програмата всъщност е предназначена за деца до петгодишна възраст.

Да тръгнем от четенето като постепенно включим някакви енциклопедични знания, както и математическите картончета. С времето, колкото и да е невероятно, знанията ще се надграждат и то само ще открива връзките.

Не бива никога да принуждаваме детето. Ако днес няма интерес, не се чувства добре или е в лошо настроение, просто спираме с преподавателската дейност. Насилието и амбициите се изключват взаимно с ранното обучение, ако не искаме детето да намрази ученето.

Когато го обучаваме, трябва да сме целенасочени и експедитивни, т.е. ако му дадем да си играе с картончета с точки върху тях ( обучение по математика), то просто ще е изгубило интерес за учене - за него те вече са играчка. Трябва да обясняваме бързо и ясно, след което да прибираме „пособията".

Уроците трябва да се провеждат в напълно спокойна и ведра обстановка, като за целта сме отстранили играчките от погледа на малчугана, както и всички останали разсейващи фактори. И ако забележим, че цари „пълна скука”, е абсолютно задължително да спрем. В заниманията трябва да присъства истински интерес и радост, както от страна на родителя, така и на „ученика”.

Някои важни практически пояснения

За обучението по роден език. Обучението по четене става чрез показване и озвучаване на цели думи. Доман пропуска буквите. Според него е много по-трудно да обясним тяхното значение на едно дете и да го накараме да ги запомни, отколкото просто да му предложим цели думи, написани с червен цвят върху големи бели картончета, чийто размери постепенно намаляваме. Тук съветът е обучението да започне най-късно до годинка.

Обучението по математика се осъществява чрез показването на карти, на които има различен брой големи червени точки и съответното назоваване на броя им на висок глас. Така не просто се наизустяват картинки, а нагледно се учи понятието „количество”.

Относно енциклопедичните знания се започва с подбирането на карти с изображения на животни, растения, известни хора и др. Те се показват като се назовават имената им и дори някаква допълнителна информация за тях, но в рамките на 2-3 секунди.

Според Доман най-късно на двегодишна възраст трябва да започнат уроците по чужд език и свиренето на някакъв музикален инструмент. Фината моторика може да не е много добре развита, но със сигурност получава тласък - стига на детето да са му приятни музикалните занятия.

Всяка стимулация на мозъка на нашите хлапета е особено важна и че ние сме длъжни да ги учим на стотици неща и все пак - според мен за всичко си има време и мярка. Ако сега искат да играят и не им допада новата игра с картончета, направена от мама, нека играят. Не вярвам, че има родител, който да не показва десетки неща на детето си и да го учи непрекъснато. Но детето трябва да се развива всестранно - знание и умения, интелектуално, но и емоционално. Детето трябва да получава "научни" знания, но и социално умения. По-важното е да го научите на това да стане човек. А това често е по-трудната задача.