Обикновеният (конски) кестен (Aesculus hippocastanum L.) е декоративно дърво, можем да го видим в централните алеи на всеки град и парк. Толкова сме свикнали с него, че дори не го забелязваме. То има своите върли врагове - хората със сенна хрема, заради едрите кически цветове и свои верни приятели - децата, които обожават играта с лъскавите кестенчета.

Конският кестен се различава от ядливия (сладък) кестен (Castanea sativa) значително, направо са от различни семейства, а името „конски” идва от пренебрежението, което влагаме в „за нищо не става, само за храна на конете”, заради това, че е негоден за ядене за разлика от вкусния си двойник.

Но кестенът няма нищо общо с храната, той е билка, полезна при едно много специфично състояние. Разширените вени (варици), тромбофлевитите, хемороидите – все състояния с един общ корен – тънки стени на капилярите и намалената им еластичност. Точно тук, особено съчетан с арника, кестенът действа еднолично и катеогрично.

Изолираните две активни вещества в конския кестен – ескулин и есцин са подложени на клинични тестове. Ескулинът усилва стените на капилярите и еластичността, а есцинът – разрежда кръвта и забавя кръвосъсирването и така спира образуването на тромби и подобрява микроциркулацията в капилярите. По-учудващото при изследванията е, че тези вещества не действат поотделно, а само в комбинация помежду си. С един по-висок прием и на витамин С, профилактиката срещу разширени вени би била повече от успешна, стига да е последователна и дълготрайна.

Освен за проблеми с вените, конският кестен действа антивъзпалително, особено при артритни заболявания. Другият ефект е понижаването на вредните нива на холестерол.

На конския кестен се ползват цветовете, листата, семената и кората. Листата се берат в активния растеж на дървото през пролетта, кората – също, когато соковете са още много активни, а семената – на есен, когато са напълно узрели. Билката се продава в дрогериите и биомагазините, но има близо до вас гора, можете и сами да си набавите материал.

Вътрешна и външна употреба на конския кестен:

Вътрешно конският кестен участва в обичайните за билките роли. От листата се прави отвара, действа се както с всяка друга билка, прецежда се и се пие ежедневно до подобрение. От цвета и от смлени семена може да се направи тинктура, която да се прилага външно (хемороиди) и вътрешно. Когато се съберат семената – най-добрите са току-що капнали, с разпукана обвивка, се оставят за седмица на скара да изсъхнат от естествената си влага. След това се смилат или режат наситно. От тях се прави тинктура и настойка. Кората на дървото също се ползва в настойка.

Външна употреба на кестените – скълцани листа от кестен, пресни обаче, се налагат върху варикозни язви, появяващи се обикновено в областта на подбедрицата.

На пазара има много козметични продукти с участието на конски кестен, например гелове и кремове за варикозни вени, така че, ако искате готов лек – доверете се на реномирана марка и то реномирана в областта на фитотерапията, народната медицина и органичните суровини. Цените може да са високи, но си заслужава.

Петър Димков за кестените

Много интересно е мнението на известния лечител Петър Димков за кестените.

“Той ги счита за много силни енергийни източници. ”

Препоръчва всеки да носи два кестена в джобовете си и постоянно да си играе с тях, подобно на бао динг топките. Така, лично гарантира той, ставите на ръцете ще са в отлична форма и много от съвременниците му се кълнат, че пръстите му били много пъргави. Друга негова препоръка е да се спи на възглавница, под която има няколко кестена, но не повече от 10, за да не ни заболи главата. Това гарнатира спокоен сън и чиста глава на сутринта. Иначе казано, спокойно можем да се поучим от децата, които на воля си играят с кестените.

Ако искаме да имаме ефект от фитотерапията – да се излекуваме или подобрим състоянието, трябва да ползваме лековитите билки по правилния начин за дълъг срок от време и да имаме постоянство. За да се ориентираме правилно, най-добре е да посетим специалист фитотерапевт, който ще ни насочи към адекватно лечение.