През 2013 г. Националният център по обществено здраве и анализи, съвместно с МЗ и РЗИ проведе изследване при национално представителна извадка от 3353 деца на 7-годишна възраст, в първи клас. Проучването е второ за страната в рамките на Европейска инициатива на СЗО за наблюдение на затлъстяването при децата. Установи се, че:

“Честотата на наднорменото тегло (включително затлъстяването) сред момчетата е 32.4% и при момичетата - 28,6%, нивата на затлъстяване са - 15,7% сред момчетата и 12.2% при момичетата. ”

След първото проучване през 2008 г., през 2009 г. Министерството на здравеопазването издаде Наредба № 37, според която здравословното хранене на учениците се постига чрез осигуряване на пълноценна и разнообразна храна, ежедневна консумация на зеленчуци и плодове, достатъчен прием на мляко, млечни продукти и други богати на белтък храни, увеличаване консумацията на пълнозърнести храни, ограничаване приема на мазнини, захар и сол.

След влизането в сила на Наредбата за здравословно хранене на учениците се установяват положителни промени в предлаганите храни в училищните столове и бюфети. През 2008 г. 73,7% от училищата предлагат чипс и солени закуски; 76,5% – бонбони, сладки закуски, 68,2% – безалкохолни напитки със захар, 36,9% – пресни плодове, 30,7% – мляко.

“През 2013 г. предлагането в училищата е 19% на чипс и солени закуски; 54,4% – бонбони, сладки закуски, 27,8% – безалкохолни напитки със захар, 85,9% – пресни плодове, 44,4% – мляко. Тенденцията в сравнение с 2008 г. е положителна.”

Наблюдава се значително намаляване на предлаганите храни, неподкрепящи здравословното хранене и повишаване присъствието на храни със здравни ползи. Повишено е предлагането на пресни плодове и зеленчуци, кисело, прясно мляко и млечни продукти, нискоминерализирани води, значително е намаляло предлагането на чипс, снакс, пуканки, сладкарски изделия, безалкохолни напитки, съдържащи захар.

Но последното Национално проучване на учениците от 1-ви до 12-ти клас (6 до 19 години), проведено през 2011 г. от НЦОЗА и педиатри, показва не само висока честота на наднормено тегло при децата в тази възраст, но и тенденция за значително увеличаване на честотата на затлъстяването в сравнение с установената при проведено аналогично проучване през 1998 г. През 2011 г. честотата на свръхтегло в различните възрастови групи е в интервала 12.8-19% , като през 1998 г. е в почти същите граници – 12.5%-19.2%. Затлъстяването обаче се е увеличило двойно: през 2011 г. то е 5.1-10.9%, а през 1998 г. – 2.1%-4.8%. Наднорменото тегло при децата до 14-годишна възраст е с по-голямо разпространение в сравнение с това при учениците в гимназиалния курс, съответно 22.3% - 29.6% срещу 17.9-25.1% при учениците от 14 до 19 години. При момчетата във всички възрасти наднорменото тегло е с по-голяма честота, отколкото при момичетата. Най-сериозен е проблемът при децата от 1-ви до 4-ти клас, при които намираме, че 18.9 % от момчетата и 16.5% от момичетата са със свръхтегло, а затлъстяването е съответно 10.7% при момчетата и 10.9% при момичетата.

“Друг тревожен факт е увеличаването на коремната обиколка при децата, която е показател за натрупване на мазнините в коремната област и индикатор за увеличаване на риска от диабет и сърдечно-съдови заболявания. ”

Проучването през 2011 г. показа, че коремната обиколка на децата с наднормено тегло при момчетата още на възраст 8-9 години, а при момичетата след 11-годишна възраст е по-голяма с 2.5-5 см в сравнение с измерената при извършено проучване от педиатрите през 2006 г. (бел.ред.: Увеличената коремна обиколка е признак за поява на т.нар. "метаболитен синдром", който може да се превърне в сериозен здравен риск.)

“Само 22% от момчетата и 13% от момичетата имат ежедневна умерена до интензивна физическа активност в продължение на 1 час, съгласно препоръките за поддържане на нормално тегло и добро здраве, 36% от момчетата и 47% от момичетата прекарват ежедневно след училище 5-6 и повече часа в седнало/легнало положение.”

И другата страна на монетата:

“Тревога предизвикват резултатите, получени при проучване на риска от разстройствата на хранителното поведение (анорексия и булемия) при учениците – 2.5% от момичетата на възраст 14-19 години използват самопредизвикано повръщане, слабителни лекарства и диуретици, за да контролират теглото си.”

Това саморазрушително хранително поведение крие сериозни здравни рискове и налага по-широка и ефективна информация на младите хора по проблема.

Според Препоръките за здравословно хранене за ученици на възраст от 7-19 години в България, разработени от Националния център по обществено здраве и анализи и Министерството на здравеопазването, препоръчва се ограничаване консумацията на мазнини, избягване на пържени храни, приемане ежедневно на мляко и млечни продукти с ниско съдържание на мазнини (1,5-2%); консумиране на постни меса; ограничаване консумацията на колбаси, сладкарски и тестени изделия, на продукти, съдържащи твърди маргарини.

Зърнените храни (хляб, макарони, спагети, ориз, царевица, овесени ядки и др.) и картофите са основни растителни храни за българина, които доставят хранителни вещества и основна част от енергията за деня. Пълнозърнестите храни са с нискo съдържание на мазнини и са богат източник на хранителни вещества – растителни влакнини, витамини и много минерални вещества, полезни за здравето.

Добър избор са зърнените закуски, приготвени с пълнозърнести видове брашна, с намалено съдържание на захар, съчетани с мляко или плодов сок.

На нас тези данни говорят следното:

След Наредбата от 2009 г. се забелязва тенденция вредните храни да бъдат „изгонени” извън училищния двор. Но покачващите се проценти на затлъстяване показват, че дори това не е мярка, защото децата нямат добра хранителна и здравна култура, която се гради в семейството. Те не могат да бъдат заставени от училищните и здравните власти да се хранят здравословно, дори в лавките да има само плодове, зеленчуци и всякакви полезни храни, учениците просто не ги предпочитат и намират начин да се хранят с джънк фууд. Поведение, за което не можем да обвиняваме до безкрай училищата, лавките и заведенията за хранене около училище, а можем да търсим вината единствено у нас, техните родители.

Информацията е взета от официалния сайт на Националния център по обществено здраве и анализи.