Да разходим кучето

За социалните навици на кучето

Hera.bg

Наталия Мариова
Поведението на най-добрия приятел на човека в обществото е едно от нещата, на които трябва да го научим още докато е съвсем малък. Кучето по принцип е социално животно и ако бъде добре възпитано навреме, ще го разхождате с гордост навън.

То започва да излиза на около 3-месечна възраст, когато му бъде поставена третата ваксина и настъпва периодът на социализацията и първи стъпки в света на хората и другите кучета. Добре е да започнете подготовката за първата разходка предварително, като ще трябва да решите дали ще го разхождате с каишка, или без. Извеждайте малкото кученце на въздух на терасата или пред блока, както се привиква бебе за първата разходка навън - всеки ден за по-дълго и по-смело.

Съгласно закона (Наредбата за придобиване, притежаване и отглеждане на животни – домашни любимци (кучета и котки), с която разполага всяка община), е необходимо четириногият ви приятел, независимо от размера си, да бъде извеждан на повод. Ако кученцето ви е до 10 кг, поводът трябва да е до 1,5 м, а при куче над тези килограми, на неразтеглив повод до 1,5 м или с намордник. В градския транспорт отново това трябва да става с неразтеглив повод или намордник, или в подходяща транспортна клетка. Деца до 14 г. възраст нямат право да извеждат сами куче над 10 кг без надзора на възрастни
.
Когато излизате навън, със себе си трябва да носите винаги:

• Ветеринарно-медицински паспорт или копие от него.
• Документ за платена такса за съответната или предходната година или копие от него. Ако кучето е кастрирано, сте освободени от тази такса.
• Еднократни торбички за събиране на екстрементите.

Те могат да бъдат изискани от проверяващите служби и в случай, че не ги представите, може да ви бъде наложена глоба.

Повече подробности за законовите изисквания можете да откриете в Наредбата на вашата община, но извън нормативната уредба, има и етични норми, с които е редно да се съобразяваме, ако искаме разходката на любимеца ни да е приятно изживяване за нас и за всички наоколо.

Мястото за разходка на кучета

В българската действителност да намериш подходящо място за разходка на кучето си е истинско предизвикателство. Детските площадки и детските заведения по правило са сред забранените места, но често те се оказват единствените възможни в близост или на разположение, така че трудно можете да ги избегнете, без да се наложи да преминете през тях. Ако кученцето ви е малко, можете да се справите с проблема, като го носите на ръце, а за по-голямо куче ще е по-удачно да избирате час, в който площадките не са оживени и няма да стреснете майките и децата, или да предизвикате възмущението им, че сте извели „звяра“. Особено внимателни трябва да сте, ако кучето ви е склонно да хапе, не е социализирано или е агресивно.

Децата често не се съобразяват с препоръките да не пипат непознатите любимци и може да пострадат, а вие ще бъдете отговорни за това морално и юридически. Това не означава да изпадате в крайности и да държите кучето като в изолация, но бъдете бдителни и разумни. За щастие, през последните години се намират и специални оградени места за разходка на кучета, където няма да обезпокоите никого, а кучето ви, освен че ще може да се разхожда на воля, ще може да общува и с други четириноги приятели.

Правила за общуване между кучетата

За кучето ви е важно да има контакт с други от вида му, но за да избегнете рисковете, не му позволявайте да играе с безстопанствени животни, а само с домашни ваксинирани и обезпаразитени кучета, като цяло добре гледаните кучета си личат и ще можете да ги разпознаете.

Редно е преди това да попитате стопаните им и за характера на техните любимци – дали обичат да си играят с другите, дали стопаните им искат и позволяват да го правят, дали са здрави, агресивни и т. н., както и от какъв пол са. Ако кучето им е женско и е разгонено, а вашето е мъжко и некастрирано и не желаете поколение, е редно да се интересувате и от това, за да не се окажете с цял отбор непланирани юнаци след това.

След като сте преминали „кастинга“ и сте избрали с кого ще играе любимецът ви, оставете ги да се опознаят, като се подушат, обиколят, дори леко да се сджафкат. Ако са малки, играта им ще е предимно такава – гонене, хапане, квичене. Не е добре да го допускате обаче, ако има сериозна разлика в размерите на кучетата. Дори да са добронамерени едно към друго, рискът от инциденти е голям. Нека са приблизително в една „категория“.

Ако установите, че на другите стопани тази игра не им е приятна, съобразете се. Може да имат своите съображения и имат правото да преценят с кого и как да играят любимците им. Ако видите, че се отдалечават всеки път щом ви видят, по-добре си подберете друга компания.

Стопаните – новите ни приятели

Често местата, на които разхождаме кучето си, са едни и същи и са в близост до жилището ни, което предполага, че ще познавате повечето от дежурните стопани на кучета навън. Това е добър повод да се видите и да обмените няколко думи, или да поседите заедно в парка. Можете да си уговаряте и „четириноги“ срещи, като съчетавате полезното с приятното – хем кученцата ви се разхождат, хем вие си говорите.

Лично аз имам няколко примера за приятелства, основани и започнали именно по този начин – чрез домашните любимци. Любовта към тях е добро начало и за едно човешко приятелство. То е неизчерпаема обща тема, по която винаги ще имате какво да си кажете, да обмените опит и е нещо, което можете да споделяте заедно.

Всеки има нужда от социален контакт, от обич и споделяне на това, което го вълнува и радва. А и кой знае, покрай тези разходки бихте могли да срещнете и любовта в лицето на някой друг стопанин на четириного. Ако не друго, то със сигурност ще опознаете съседите си или други, с които да споделите любовта към кучето.

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=3389