Тъмна, студена стаичка. Мъждукащата светлина на лоена свещ оставя малко бледо кръгче върху жълтеникав лист хартия. Мъж стои приведен, бавно и старателно изписва буква след буква, реди дума след дума. Рядкото мастило попива бързо и мъжът вече става част от вечността, защото словото му е записано и ще пребъде за идните след него. После става от стола, защото идва по-трудното - той трябва да тръгне по опасните пътища, да предава за преписване, да продължава да разпространяват. С риск за живота си, но с надеждата, че един ден деца ще могат да четат написаното, от очите им ще струи светлина и сами ще се нарекат "българче".

Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Григорий Цамблак, Братя Миладинови, Неофит Бозвели, Константин Костенечки, Кузман Шапкарев, Левски и Ботев, Раковски, Караджата, Хаджи Димитър, Любен Каравелов и още знайни и незнайни книжовници, общественици и революционери. Това са имената на българските будители.

В тъмните години на едно дълго владичество е имало хора с буден дух, които чувстват с душата си, че има някъде там книга, писмо, мисъл, изразена на хартия, написана, за да остане, за да пребъде. Неотменим дълг за тези хора е да се намери словото, да се преведе, да се препише, да се разпространи навред сред хората. Да им се говори, за да се пробудят от унеса на едното оцеляване. Защото такъв е човекът, дори в най-мрачните времена – той трябва да нахрани и душата си, да отвори очите си и да знае.

Днес, нима днес е различно? Нима няма глад и тъмнина? Днес знаем всичко за всеки, има от къде да научим и дори ще кажем, че няма нужда някой да ни буди от каквото и да е, но дали е така?

“Има ли нужда от будители днес?”

Пресищането ни с информация ни кара да губим критичното си мислене. Тя ни залива отвсякъде и не можем да я преработваме. Тук „услужливо” ни помагат телевизия, интернет, социални мрежи, които мислят вместо нас и ни разкриват, те и само те, специално и ексклузивно само за нас, тук и сега, Истината. За съжаление, когато някой псевдопророк тръгне да разкрива истината, обикновено трябва да сме най-подозрителни.

И ако тогава будителите са събуждали народа в името на книжовността, самосъзнанието, народността, сега също има нужда да бъдем будени – и за това, но и в името на свободата на мисълта, която да започне да работи самостоятелно за себе си, а не да бъде манипулирана и насочвана. Нуждата ни от информация, въпреки преситеността, си проличава в залитането ни в най-различни конспирации, вслушването във всякакви невероятни теории и...вярата в тях, разпространението на свой ред. Полуистините, откровените лъжи и демагогията в информацията днес е със статут на всепризната истина, само защото не спират да се повтарят. Затова повече от всякога е нужно да търсим днешните будители и да им отдаваме признателността си.

“Кои са народните будители днес?”

Учителите през целия ти живот. Учители има много и на всякакви места и моменти от живота, но Учителите са тези, които те карат да мислиш, които отдадено ти разкриват области от знанието, за които не подозираш. Учители, които са скромни и се раздават, без да търсят отплата, без да имат нужда от похвала. Тяхната награда е светлината в очите, неуверените ти въпроси.

Обществените фигури в сферата на образованието и културата, които работят в сянката на корупцията, на примирението, на безпаричието и безхаберието на Системата и подопечните й граждани. Тези, които пишат проекти, учредяват клубове, организират прояви, библиотекари и читалищни деятели, членове на литературни клубове.– всеки, който е прегърнал културата, книжовността като лична кауза. Без корист и без страх за едната службица. Но щастливи от това, че си дошъл на събитие, че си влязъл в библиотека, че си отделил време и някой лев за дарение. Че си дал принос да я има културата.

Деятелите на българщината в чужбина. Тяхното дело е най-недооценено. Там, където животът е лесен и така е приятно да се пуснеш по течението на материалните блага, там, където „българин” не е горда дума. Там има хора, които организират неделни български училища, фолклорни събития, канят български писатели и музиканти, провеждат работилници по занаяти и танци за тези, които искат да останат свързани с родината. Отплата – няма, отплатата са пълните салони, интересът на чуждите и някоя плахо отразяване в родните медии.

Журналисти. Истината е като красива и желана жена, който всеки иска да ползва за кратко, да я развее като символ на мъжествеността си, но да я хвърли после на улицата. Медиите днес правят всичко друго освен да я търсят и да се грижат за нея. Изпълнила целта си - продажба на копия, интернет трафик, тя остава поругана и отхвърлена. Независимост – това е мръсна дума в днешната журналистика. Но има някакви единици медии, журналисти, които са останали верни на професията – да търсят и осветляват истината, да наричат нещата с истинските им имена и да сочат с пръст, когото трябва. Те са будители на общественото съзнание и единствено благодарение на тази изчезваща порода, продължават да се задават въпроси, да се водят разследвания. Наградата – заплахи за живота, отрязване на средства, затворени врати и вдигане на рамене.

Блогъри и всякакви интернет герои. Всеки претендира за твоето внимание, всеки ти казва за истината, някои са се ръкували с нея, някои я гледат само през мръсен прозорец. Но важно е да ги има. Критическото мислене се развива именно благодарение на многото гледни точки, от вариантите и възможностите. Независимо, дали е за начина ти на живот, световната конспирация на евреите, масоните или ревю за нова книга или филм – всеки, който те кара да мислиш, съпреживяваш и откриваш нещо ново, може да бъде твоя блогър-будител.

Но дори и да го откриеш, дори да се почувстваш „събуден”, никога не спирай да се съмняваш и в най-достоверните думи и да търсиш някъде там своята истина.

Защото това е да си "буден" днешно време.